Наистина не съм предполагала какво количество умора за години назад е била полепнала по мен и ми е тежала като одеало, напоено с тонове вода. Осъзнавам го по странен начин, докато отново сме във Франция, но този път сме (по френски) бавни, неамбициозни и жадни за тишина и дълбок, пълноценен сън. Идеята тази година е изследваме още от Нормандия, затова сме наели кола. Юли този път обаче е по-дъждовен и хладен от миналия и много от дните просто се отдаваме на жадувана почивка и нищо-не-правене, каквито отдавна не могат да ни се случат в града.
Официалната програма включва една седмица в шатото, в което бяхме миналата година и две седмици на ново място, в средата на нищото, близо до Аржентан.
Този път съм много по-обърната към себе си, отколкото към споделяне със света. Започвам да пиша този текст едва на 10-я ден, откакто сме тук и дори не съм сигурна дали искам да публикувам. Имам зверска нужда от дълбока почивка, от дни, в които не ставам от леглото, без задачки, новини и „трябва“. Установявам, че пълното отпускане води до почти перманентна сънливост, на която обаче нямам никакво желание да се съпротивлявам, просто „храня“ тялото и душата си с каквото ми „казват“, че им е нужно. И е малко комично, че сме изминали толкова километри, за да намерим пълната почивка, но също така е вярно, че у нас вече ми е много, много, много трудно да намеря покой и убежище, и липса на тревожност. А, да, и тишина. Пълна, всепоглъщаща тишина. Е, тук я откривам. И въздух, който е толкова чист, че чак е вкусен. Искам да го загреба с шепи и да си напълня джобчетата с него.
Изобщо, нестандартно френско пребиваване. Но определено – правилното за мен.
Тази година в Шатото сме само за седмица, но сме щастливи да се завърнем, макар и за малко. Този път сме в другата сграда, в която има апартаменти, тук е co-working пространството, параклисът, бившите конюшни.
Гобленът е изумително произведение на изкуството – сътворен е върху 70 м платно и е създаден, за да „разкаже новините“ на по-необразованата част от населението в онези далечни времена
Катедралата в Байо
Семпла, но внушителна
Криптата
След катедралата идва ред на Museum of Art and History, в чиито зали се крият истински съкровища. Много от тях са интерактивни и оригинални като представяне на експонатите. Горе вдясно е автентично съхранената съдебна зала, а долу – кадър от залите на дантелите, в които се разказва историята на този изящен занаят.
За следващите две седмици базата ни е това неописуемо място в средата на нищото (Lower Normandy), близо до Аржентан.
Как намирам това апокрифно божествено място и аз самата не знам. Малко след като майка ми ни напуска в края на януари, в момент на тиха лудост изравям отдавна запазения линк към сайта на La Queurie и правя резервация по имейл, oldschool-ish, силно надявайки се, че снимките отговарят на действителността. Притегляне като с магнит.
Тук, сред селския френски пейзаж, най-после откривам абсолютната тишина, спя с дни и поглъщам сладкия въздух на дълбоки глътки.
Край имота, който е много много декари, тече река Орн. С часове се взирам омагьосана в зеленото и в безкрайното небе. Не мисля, че съм отморявала така от години. От мнооого години.
На кафе със собствениците научаваме историята на мястото. Реконструирано е с години, с много любов, със собствените им ръце. Ремонтът на част от сградите продължава и сега.
Градината е необичайна, почти дива, редовно напоявана от подобния на пудра нормандски дъжд. Ако преди си бях объркана кой месец сме, то сега ми се струва, че сме не юли, а октомври.
В един от малкото слънчеви дни посещаваме Шато де Вендьовр, което датира от 1750 г. Тук се помещава огромна колекция от над 700 миниатюри, изработени от дърво, седеф, сребро – мебели, фигурки, всякакви предмети от домакинството, сякаш докоснати с умалителна вълшебна пръчица.
Мястото е с богата история и прекрасни градини, сред които са Френската градина с лабиринт, екзотичната градина, японска къща за чай.
Водата присъства навсякъде в градините
Кътовете с водни изненади – Китайският мост, Кристалното дърво, Храмът на покоя, Водопадът на костенурката – безпорно са това, което прави градините тук уникални. Конструирани са с детска игривост, задействат се неочаквано и на места се чувстваш като Индиана Джоунс, който внимава къде ще стъпи, за да не задейства поредния капан.
Забавното е, че тези дни пътуваме предимно сред аграрен пасторален пейзаж и неочаквано, скрито в някоя горичка, изниква шато с огромни градини
Шато де Канон датира от 1786 година, а паркът му е поредното красиво откритие за нас
Имението преживява без сътресения Френската революция, но претърпява огромни щети по време на Втората световна война, а няколко тежки бури в края на 20 в нанасят поражения, възстановявани цяло десетилетие
Пейките са навсякъде из зеленината и човек може да прекара часове в съзерцание на природата
И тук водата е основен акцент в градините, в които на места растат огромни вековни дървета
През цялото време усещането е за дива природа, все едно си някъде високо в планината
Т.нар. Chartreuses са единадесет обособени градини, чиято цел в предишни времена е била отглеждането на праскови, бадеми, грозде. Сега в своеобразните отворени оранжерии цъфтят различни видове цветя и съжителстват с любопитно оформени плодови дръвчета
Същия ден решаваме да посетим този необичаен параклис и оставаме очаровани
Параклисът датира от 13 век, през 80-тте е затворен за посещения заради лошото си състояние. През 1992 година, запленен от мястото, японският артист Kyoji Takubo започва реконструкция с помощта на френски и японски спонсори.
Новият артистичен облик на параклиса включва подмяна на голяма част от керемидите с цветни такива, изработени от стъкло. По този начин вътре прониква повече светлина, а ефектът на цветовете е необичаен и подобен на стъклопис
Така обичам нестандартни помещения с артистичен дух, че съм абсолютно възхитена от семплото съчетание на старо, ново и прооизведенията на изкуството
За стените на параклиса Kyoji Takubo използва мотиви от ябълково дърво – един от символите на Нормандия
Той рисува върху оловни панели, като нанася множество пластове боя, след което отстранява част от нея със специално създаден инструмент, за да постигне обем и графичен ефект
Голяма част от историята на Фалез е свързана с Уилям Завоевателя или както е известен на френски Guillaume-le-Conquerant 🙂
Затова днес „щурмуваме“ замъка на Дука на Нормандия и обогатяваме общата култура за района и в частност тази на Уилям
Вътре в замъка е семпло като интериор, но е направено интерактивно – на таблет, с който сканираш определени места, виждаш как е изглеждало всяко помещение през Средновековието, а на стените разказват своята история различни герои от нея – в случая – Ричард Лъвското сърце
Гледката от кулата на замъка
Това древно великолепие, строено около 840 г. е църквата „Света троица“
Фасадата имма нужда от сериозна реконструкция на много места
Още една от внушителните църкви на Фалез: Church of St Gervais St Protais
Градините Пеи Дож са последното място, което избираме да посетим и бързо сме запленени от красотата на това райско кътче
Научаваме от брошурата, че градините са създадени едва преди тридесетина години, около дома на семейство Noppe, на около 8 акра земя, на която не е имало нищо
Дизайнът на градините е дело на ландшафтния дизайнер Chantal Lejard-Gasson
Тук-там са разпръснати малки къщи с характерната за Нормандия коломбаж архитектура – ковачница, пекарна за хляб, помещение за приготвяне и съхранение на сирене, дестиларна за сайдер и калвадос
Въпросните къщички са автентични и разказват истории от едни далечни времена
Градините са с красиво оформени зони, коя от коя с по-поетично наименование
Лунната градина„Прозорец“ от Лабиринта
Ароматната градина
Над 70 вида хортензии красят градините, естествено, аз съм в див възторг от това топчесто море 🙂
Дори попрецъфтели излъчват великолепие
Ягодова прелест
Люлка с приятна сянка сред морето от красота
Дизайнът на градините е удивителен в разнообразието и същевременно – простотата си
В прегръдката на крушата – клоните на това крушово дърво приличат по-скоро на върба и са образували живописен заслон за отмора
Гениално решение – до входа на градините има Къща за палачинки (Creperie), където човек може да се подкрепи преди разходката
Ние, разбира се, сядаме за палачинки преди да влезем в градините, и още веднъж, за кафе и сладолед, след разходката 🙂
Излишно е да казвам, че мога да си остана тук (например като градинар – доброволец ;))
P.S. В резултат на „нищо-не-правенето“ тези нормандски дни, се появи каналът ни в Youtube с видео материалите от пътуванията. Казва се Wanderlust Cookies и се чувствайте съвсем поканени да се абонирате 🙂
