„Бягащата с вълци“

Бягащата с вълци вече е почти митологична книга – за нея е писано, писано, обсъждана е, четена, препоръчвана, предавана от жена на жена.. До мен стигна в точния момент, когато изследването на собствената ти същност като жена изплува на повърхността като най-важната задача, за да продължиш напред по-силна и по-осъзната. Няма как да опиша съдържанието на книгата – най-просто казано тя е опит да открием мъдрост в приказките, в древните истории, които от край време ни учат кои сме. Не е леко четиво, защото изисква вникване и афинитет към самоанализ, но и не е нужно да се чете последователно и открай до край – тя стои на нощното шкафче месеци наред заедно с други книги, и когато сърцето посегне към нея, тя откликва с мъдрост.

От всички истории в книгата на този етап от живота себе си открих в приказката за Василиса премъдра. Ето малко извадки от страниците с подгънати ъгълчета (които са изпъстрени с толкова символика и термини, че опасявам се трябва все пак да прочетете поне цялата приказка..) И все пак:

„В приказката за Василиса се говори за предаването на благословията на женската интуиция от майка на дъщеря, от поколение на поколение. Тази велика сила се състои от бързо като мълния вътрешно зрение, вътрешен слух, вътрешно осезание и вътрешно познание.“

„Понякога жената се бои дори за кратко да изгуби чувството си за сигурност. Тя трябва просто да се хвърли в неизвестността. само така ще възвърне интуитивната си природа.“

По някое време в приказката в живота на Василиса се появяват злата мащеха и нейните дъщери…
„Задачите на жената на този етап са: (…) да открие, че като е добра, мила и послушна, животът й не става по-щастлив. (…) Директно да изпита собствената си тъмна природа. (…) Да противопостави онова, на което са я учили, на действителната си същност. Да остави старата си същност да умре и да позволи на новата си интуитивна същност да се роди.“

„Покорството води до смайващо осъзнаване, до което трябва да стигнат всички жени. А именно: да сме такива, каквито сме, означава да бъдем отхвърлени от много други, но пък да се подчиняваме на чуждите желания , означава да бъдем отхвърлени от самите себе си. тази мисъл, разбира се, е мъчителна, но изборът е ясен.“

„Много жени се възстановяват от комплекса да са „мили“. Въпреки че през деня широко са се усмихвали, нощем те скърцат със зъби като зверове – Баба Яга в тяхното психе се опитва да се покаже на повърхността.“

„Баба Яга изграе ролята на инстинктивната природа, дегизирана като вещица. Подобно на думата „дива“, думата „вещица“ днес има пейоративен смисъл, но в далечното минало така са наричали и младите, и старите лечителки. На английски думата „вещица“ – „witch“, произлиза от „wit“ – мъдрост.“

„Да, ние казваме, че е добре да сме Яги и че трябва да сме в състояние да го издържим. Да сме силни, не означава да развиваме мускулите си. Това означава да приемаме силата си, без да бягаме, активно да живеем с дивата природа по свой собствен начин. Това означава да сме способни да учим, да сме способни да издържаме на онова, което знаем. Което означава да живеем.“

„Как да храним психичната Баба Яга, с какво се храни толкова дива богиня? Първо, за да й сготвим, трябва да накладем огън – жената трябва да е готова да пламти от думи, идеи, копнеж по онова, което обича. Именно тази страст е в основата на готвенето, а неговото съдържание са оригиналните женски идеи.“

„Дивата душа се храни с нови и абсолютно оригинални неща, неизследвани посоки, всеотдайност към изкуството и работата. (…) без огъня, нашите велики идеи, нашите оригинални мисли, нашите стремления и копнежи остават „сурови“, а ние – неудовлетворени.“

„Подреждането, за което става дума в приказката, се явява, когато се изправим пред дилема или въпрос, но нищо не ни помага да открием отговора.“

„Макар че кротостта може да съществува с дивото, дивото не е в състояние дълго да съществува с кротостта.
Когато възприемат този аспект на Баба Яга, жените престават безапелационно да приемат всичко, което срещат по пътя си.“