Даровете на лятото

Животът, казват, е това, което си направиш.

Тази година, след дълъг период на центрофугиране, най-после имам усещането, че избирам това, което е най-добро за мен, с любов към себе си, с пълното съзнание, че моите избори и подход към работата и живота като цяло, макар желани от много хора, не са особено популярни, освен може би в средите на дигиталните номади и тук-там на смелите самонаети като мен. 

Да, това лято съм повече номад, отколкото когато и да било досега. За мен откъсването от абсолютната идентификация с работата дава свобода, която е път към обогатяване, зареждане, разширяване на хоризонтите, виждане на свят, придобиване на друга перспектива към мен самата.

…Гледам хората около мен – всички са безкрайно заети… Дори се надпреварват кой е по-по-най зает. А на мен това вече не ми е интересно. Аз не съм само работата си (макар че пътуването съвсем не означава, че не работя, напротив), далеч не съм само художник, аз съм тонове други неща, които бълбукат като пенливо вино отвътре и си искат своето радостно проявление.

Всъщност, да, като наближиш 50-тте, ако си осъзнат и готов за такова нещо, започваш да цениш бавния живот, не-запълнения-до-крайност живот, в който има мигове на нищо-не-правене, на съзерцание, на реене, на мечтаене… (Къса ми се сърцето, че сегашното поколение дори не знае какво е това и че в това има една безвъзвратна загуба на поезия и романтичност…)

И така, след месец и половина пътешествия из Гърция и Испания, юли и август прекарваме на село. Тук редувам плевенето и поливането на градината в безмилостната жега с рисуване на шест малки платна – картини с пейзажи от Лятната серия, учене на френски и пинг-понг-а на (SEO) оптимизацията на сайта ми (ако видите някакви дивотии на сайта ми, да знаете, че са за гугъл, не за вас 🙂 ), която тече бавно и напоително вече месеци наред.

Безкрайно съм благодарна за възможността да съм извън града и да следвам този по-бавен ритъм, да пия сутрешното си кафе сред зеленина, да слушам кукуригането на петлите, да храня котката, да гледам звездите, да се разтапям от концерта на щурците… Простичък, селски живот. И безценните дарове на лятото.

И видеото от тези дни. Отне ми само около месец да го монтирам ;), но пък прекрасно илюстрира и мястото, и процеса на рисуване. Гледайте с висока резолюция на арт канала ми в Youtube: https://www.youtube.com/@acristastudio/videos.