-
„Магът“
Още като видях книгата, бях привлечена от хубаво оформеното издание с дебели корици и същевременно леко издразнена от анотацията със „скандалните разкрития“ от живота на Коелю, този евтин трик за продажби. Трябва да призная, текстът от близо 400 страници се поглъща леко, на две-три вечери, посветени на четене. впечатлението, което оставя е.. Хм, противоречиво за мен. От една страна още преди да стигна до края, си спомних една любима мисъл от „Мостовете на Медисън“, че магията трябва да си остане непокътната, да не се разнищва до съставните си части, защото така губи силата си. Точно така се почувствах, преброждайки личната история на едва ли не най-известния писател днес, която включва какво…
-
За живописването
“В известен смисъл съм доволен, че не съм учил живопис. Тогава може би щях да се науча да отминавам такива ефекти, а сега си казвам: не, точно това ми трябва, ако не може, няма що, значи не може, но все пак ще се опитам, макар и да не зная как да го направя. Как го живописвам, сам не зная, сядам с бялата дъска пред някое кътче, което ме грабва, наблюдавам това, което е пред очите ми, казвам си, от тази бяла дъска трябва да излезе нещо – после се връщам недоволен вкъщи – захвърлям дъската настрани и като си поотпочина малко, пак я измъквам и я съцерзавам с някакъв страх…
-
Цитат на деня
“Четенето на книги е като гледането на картини, човек трябва от пръв поглед, без колебание, да открие хубавото и да бъде сигурен в преценката си.” Винсент Ван Гог “Писма”
-
Цитат на деня
„Интересно как някои хора изобщо не забелязват картините. Влизат, без да хвърлят поглед към стените. По ъглите могат да висят трупове, но те няма да ги забележат. Те живеят в свои собствени тунели, използват зрението си само, за да не се блъскат в заобикалящите ги предмети, нещо като прилепа и неговия сонар. Други влизат и оглеждат цялото помещение, но не задържат погледа си върху картините. Може би забелязват хубавите завеси, чистите прозорци или някой паяк, който плете паяжината си в ъгъла. Трети хвърлят по един поглед върху картините, сякаш са купчина моркови или картофи, и възкликват: О, ти ли си ги нарисувал? Проклети да са всичките!” „Художникът” Уилям Уортън
-
„Art is not work; it’s playtime“
месеци след излизането от коловоза на офисната работа, започвам да разбирам какво е истински да се кефиш на това, което правиш – в случая – да бъда full time artist. от година и половина редакторстване явно съм се поизкривила, защото напоследък грам не изпитвам необходимост да обличам емоциите в думи. а може би това е така и защото се чувствам добре, целеустремена, уверена, защото се движа в правилната посока, мислите ми не само не са разпилени, а всъщност са си доста подредени. покрай разликата в статуквото (не работя в офис, а в ателие; контактувам само с „колеги“, които аз избирам) със забава установявам, че повечето хора изобщо не могат да…
