-
„Art is not work; it’s playtime“
месеци след излизането от коловоза на офисната работа, започвам да разбирам какво е истински да се кефиш на това, което правиш – в случая – да бъда full time artist. от година и половина редакторстване явно съм се поизкривила, защото напоследък грам не изпитвам необходимост да обличам емоциите в думи. а може би това е така и защото се чувствам добре, целеустремена, уверена, защото се движа в правилната посока, мислите ми не само не са разпилени, а всъщност са си доста подредени. покрай разликата в статуквото (не работя в офис, а в ателие; контактувам само с „колеги“, които аз избирам) със забава установявам, че повечето хора изобщо не могат да…
-
Накратко за арт намаленията
Днес, докато изчитам поизостанали нюзлетъри на арт тема, попадам на един от преди 2 години, в който художничка пита, дали ако покани клиенти и ценители на „50 % разпродажба“ в ателието й, досегашните й клиенти няма да се почувстват (по жаргонно казано) прецакани. Кратък, затова пък категоричен отговор от Robert Genn: „В професионалните среди единственият клиент, на който продавате на половин цена, е майка ви. Останалите купуват на или близо до обявените цени. Това е едно от нещата, които ви прави професионалист и привлича дилърите да се връщат за още… Художниците понякога трудно осъзнават, че не всички картини могат да бъдат продадени, нито пък това е необходимо.“ Криза, некриза, обезценяването…
-
„Луна и грош“
С най-прекрасно усещане оставам винаги, когато погълна книга в точния момент, с правилната нагласа. Този път бяха две, четени успоредно – едната за трети път, с голямо разстояние във времето от предишните пъти и с чистата провокация да открия нови неща в нея, след като аз самата съм извървяла месеци и години вътрешна трансформация. Втората, отдавна хванала прах, подредена прилежно сред останалите, взета в ръце „случайно“ при разместване на кашоните при преместването. Оказала се една от онези тънки книжки, в които обаче ми идва да подгъна ъгълчетата на всички страници, за да се връщам към мислите, споделени там. ето малка част от тях: “Всеки човек на изкуството – художник, поет…
-
Глътки зимен дъх
Душата и съзнанието ми бавно започват да привикват към факта, че жадуваната една година почивка вече започва. Докато пътуваме транзит през няколко държави, почти не усещам, че сме извън България, докато не спираме в Блед за кратка почивка… Езерото изглежда точно като от Мъглите на Авалон. Лека мъгла се стели над абсолютно спокойната вода, а в нея се отразяват не един, а цели три замъка, сякаш излезли от приказките. За да е пълна идилията, във водата плуват патици, с ярко зелени и лилави окраски на главите. Заскрежените дървета наоколо изглеждат като зимни пазители на тази ледена красота. Минава ми мисълта, че бих могла да остана тук с месеци. Пътят за…
-
„Момо“
„Момо” Михаил Енде