-
Филми за творци
Тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки. Първият е „Renoir“ – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. Филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. Контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар. „На този свят има твърде много грозота, за…
-
Професия „Изящница“
Миналото лято наш семеен приятел със златни ръце, преподавател по дърворезбарство, който от години вае чудни филигранни приказки от дърво, ни заведе на гости в къщата – ателие на негов колега художник. Докато си говорехме, седнали блажено всред зеленината на двора, стана дума кой с какво се занимава. За моя изненада Митко ме представи на колегата си, като каза просто: Александрина е изящник. Това определение ме закова на място и неочаквано ме усмихна. Да, слоганът ми е Подарете си изящност и е ясно, че се занимавам с „изящно изкуство“… но самата дума „изящник“, колкото и да е странна, като че ми пасна точно като ръкавица и се почувствах безкрайно комфортно…
-
„Страдание и възторг“
След връщането от Италия започнах отново „Страдание и възторг „- книгата за живота на Микеланджело. Чела съм я два пъти досега, но в едни предишни периоди и никога със сегашния ми поглед на художник. Още първите страници се оказаха бързичко с подгънати ъгълчета и бях просто изумена (сякаш не си знам) колко универсални са нещата от процеса на създаване: настървението, търсенето на сюжети и оригиналност, подкрепата или липсата й от страна на семейството, оставете-ме-само-да-вая, наемането за поръчки, характерът ти и устояването на трудните условия, потъването в процеса, грешките, неминуемите грешки… „Ръцете му загалиха камъка, търсейки скритите му контури. През цялата година не се бе докоснал нито веднъж до къс бял…
-
Неповторимият Mike Stilkey
В първия пост за тази година споделям възхищението си от неповторимия американски художник Mike Stilkey. Неговите „платна“ са кориците, гърбовете и страниците на стари книги, които той превръща в необичайни приказки и чудати инсталации. Повече можете да видите на сайта на Mike Stilkey >>
-
„Little Ashes“
Много хора са склонни да твърдят, че Салвадор Дали е любимият им художник. Аз имам една теория, че той е най-известният и най-скандалният сред художниците, може би затова почти винаги е първа асоциация. Вчера попаднах на Little Ashes – филм за Дали, който разказва откъс от младите му години и описва връзката му с поета Федерико Гарсия Лорка. Последният факт дълги години е бил държан в тайна и сигурно ще шокира мнозина, от друга страна лудостта е дотолкова присъща на Дали (както е видно и от този филм), че надали нещо би трябвало да ни учудва. Адмирации за Робърт Патинсън (Здрач), който се превъплъщава брилянтно в ролята на гения в началото…
