-
На изложба: „Прима“
На Международния ден на балета, 29 април, имах удоволствието да присъствам на откриването на фотографската изложба “Прима” на документалния фотограф Димитри Стефанов в Софийска опера и балет. Като символ на върховната изящност и красота, за мен балетът е изкуство със специално място в сърцето ми. Фотографиите от изложбата носят истинска наслада с дълбочината на историите, които разказват и ни направят съпричастни с труда и усилията “зад завесата” – това, което остава скрито и често неоценено. Ще цитирам текста от описанието на проекта: Можете да посетите изложбата до 9 май, доколкото разбирам, когато Операта има представления и централното фоайе, където са подредени фотографиите, е отворено за посещения.
-
Представям ви: през обектива на Ети
С нея се познаваме от толкова отдавна, че вече не помня колко години има оттогава. А и не мисля, че земното време мери точно, когато се отнася до такъв тип съвпад. Спокойно мода да кажа, че Ети е душа с много таланти: шие, снима, има прекрасен усет за естетика, пише…Много пъти с нея сме правили фотосесии по-скоро като забавление и те винаги са удоволствие и с уникален краен резултат.И въпреки че Ети снима и сватбени тържества, и пейзажи, и продукти, че и изложби, реших днес да я представя с няколко подбрани фотографии на хора, заради безспорната й дарба да улавя магията на момента. Ако ви предстои сватбено тържество или просто…
-
Carnival of Rust
Понякога вдъхновението ме халосва изненадващо и с чувство за хумор, когато най-малко го очаквам – тогава е най-сладко и много му се радвам. Горната снимка (никога няма да се сетите какво е) направих докато чистех камината и изхвърлях тавата с пепелта, както всеки ден през последните дни от почивката на село. Не знам какво ме накара да обърна тавата и да погледна отдолу, но попаднах на истинско съкровище – картина от нагар с истинска феерия от цветове – оранж, капут мортум, сиво, малахитено зелено, и малко ярко червено за разкош. Ей това е то вдъхновението. Понякога се крие в камината и рисува картини вместо мен. Спонтанно кръстих снимката Carnival of rust на…
-
Представям ви: фотографията на Ния
Зад псевдонима Nior стои една млада и талантлива дама със свеж и експериментаторски дух. Нейното име е Ния Касабова и от години снима изображенията на картините ми и имиджовите снимки, които използвам за презентиране пред света. Преди 3 години с нея заснехме кадрите за документалното видео, което съпътстваше годишнината на Acrista марката, а от една година снимаме кадри за нов видео материал, който се надявам да види бял свят тази есен. Кадрите в този пост са надникване в портфолиото й:
-
„A thousand Times Good Night“
Красиво заснет филм, а зад красотата – тежки за смилане теми. Когато си намерил призванието си и си изключителен в това, което правиш, как избираш между страстта към работата и семейството? Цената, която трябва да платиш, е непоносимо висока, разкъсваща и унищожителна, и все пак – има неща, на които не можеш да обърнеш гръб, които те притеглят като магнит противно на всякакъв здрав разум… Иначе би изгубил същността си, смисъла, себе си… Великолепна роля на Жулиет Бинош, а идеята за пристрастяването към живота на ръба за втори път се прокрадва след The Hurt Locker.
