• кино

    Mamma mia, наистина!

    Напълни ми се душата, настръхна ми косъма, смях се със сълзи и се забавлявах от сърце! Затова и съвсем откровено мога да заявя, че оку-що гледах филма на годината! Любимата ми Мерил Стрийп в перфектна форма пее хитовете на АББА и танцува като 20 годишна девойка, докато дъщерята на героинята й се опитва да разбере кой е баща й сред тримата възможни кандидати в деня преди сватбата си – Пиърс Броснан, Стелан Скарсгаард и Колин Фърт. В цялата лудница пригласят двете диви приятелки на Дона, които съвсем не са забравили лудориите от едно време. Песни и танци ала анимационен филм, на моменти тактувах с крак, в други имах неистовото желание…

  • кино

    „Звезден прах“

    Бесни приключения, паднали руси звезди, сияещи, когато са щастливи, принцове, безогледно ламтящи за власт, бързо превърнати в духове, кораби, които събират светкавици, с капитан, който обожава женските дрехи, но много държи на репутацията си, глуповати младежи, превърнати в козли, еднорози, хм, да не забравим най-важното – истински вещици, които зловещо милеят за отминалата преди 400 години младост и красота и са решени да изтръгнат сърцето на звезда на всяка цена, за да си ги върнат. Всичко това и още много магия, добре овкусено с великолепна музика, доза истинска любов и щипка звезден прах. Какво по-хубаво и обещаващо съдържание за една истинска фентъзи отварка. Книгата на Нийл Геймън >> Филмът Stardust >>

  • кино,  разпилени

    Юнски микс

    Въздухът ухае на липи, а небето не спира да рони следобедни сълзи. ако някой ми беше казал, че работата в майкрософт ще провокира творческото ми вдъхновение, съвсем сигурно щях да му се изсмея, но ето че довършвам петата си картина за последните две седмици, а други 3 чакат на скици. Същото се отнася и за 4 те започнати книги, разхвърляни безпорядъчно край леглото, сред които любовните приказки на Хесе и How to survive and prosper as an artist, въпреки че дори не стигнах до Панаира на книгата. В този ред на мисли един особен филм докосна сърцето ми тези дни – Miss Potter – сигурно, защото е вярно, че те докосват нещата,…

  • кино

    „Flicka“

    Напоследък се случва така, че споделям емоция само чрез филми. Може би, защото е по-просто. Веднъж чух някой да казва, че когато искаш да кажеш много неща с малко думи, обикновено не казваш нищо. Затова стоя притихнала и донякъде интровертна през този период на предусещане на промени, пролетна свежест и преподреждане, и през ситото на сетивата излиза само това: От време на време човек трябва да си подарява филми като Flicka. Някои биха казали, че са детски, или по холмаркски семейни, но ако ги гледаш в точния момент, всъщност са човешки, вдъхновяващи и докосващи. Flicka ме върна в периодите на една невинност, която веднъж надрасната, никога повече не се завръща в…