Кратък откъс (може би измислен) от живота на уелския поет Дилън Томас. II Световна война. На фона на разрушителните бомбардировки над Лондон красива жена пее 60 метра под земята, където все още мъждука надежда за нормално съществуване. Дни на безразсъдна дързост, безгрижен смях, ром и живот до последен дъх.  Безутешната непредсказуемост на дали-ще-има-утре се ражда любов – странна, не докрай осъзната, примесена с предчувствия за болка, споходена от далечни като призраци спомени от безвъзвратно отминали времена. преплетена с драматичните стихове на Дилън Томас. трейлър >>

Вчера попаднах на трейлъра на нов филм с Мерил Стрийп и нямаше как моментално да не го прибавя в wish list-a. Изумителна е тази жена! След като гледах три пъти Мама Миа, ми трябваха няколко месеца да си наложа да изгледам Doubt, където героинята й е монахиня и е в убийствен контраст с Дона от Калокири 🙂 Има стил в нея, има хумор, има дух, има женственост и невъобразима енергия, все неща, на които безкрайно се възхищавам. Та след като изгледах трейлъра на Julie&Julia, се поразтърсих из тубата и намерих още куп забавни интервюта, две от които споделям тук: How to give a thank you speech >> Meril on Ellen…

Този път ще започна по-отдалече. Когато бях малка, често събирахме и предавахме празни бутилки и със спечелените стотинки ходехме на тогавашните кино – хитове: За няколко долара повече, Манастирът Шао Лин, Банда БМХ. имаше огромно очарование в „реалността“ на филмите и някъде по това време започна страстта ми към киното. В резултат, тонове филми бяха изглеждани не само на екран, но и на видео, макар с ужасяващо качество. Когато дойдох в София години по-късно, едно от най-големите удоволствия за мен беше кино вечер в някое от старите кина – Европа палас, Цанко Церковски, Рекс, Изток.. Нито едно от тях вече не съществува, безмилостно пометено от мултиплексите. Мисля, че за жалост (без разбира…

Колко често ни се иска да спрем стрелките на безмилостния часовник, да забавим хода на времето и дори да го върнем назад? Ако всичко в живота можеше да се движи в обратна посока, дали щеше да ни е по-лесно? Вижте сами. Тази история е като никоя друга. Поглъща те, вълнува те издъно, разтърсва те, умилява те, разплаква те. и със сигурност ще остане дълго в мислите и сърцето. Радвам се като малко дете на силни ленти като това необикновено пътешествие във времето. Дълго чаках нещо сериозно, красиво и драматично. И са се справили превъзходно. Силно препоръчвам за някоя вечер в съзнание, с чаша питие в ръка, когато сте подготвени, че…

За непораснали деца, които обичат вълшебствата.. За чудати възрастни, които не са забравили магическите неща.. За един дървен куб и силата да се превърнеш в искрица.. Един просто вълшебен филм >> За надникване >> „Защо възрастните не вярват в онова, което са вярвали като деца? нали би трябвало да са поумнели?“