-
„Seven pounds“
Макар да не е сред филмите с номинации за Оскар, аз някакси го възприех именно така и усещането не ме подведе. Seven Pounds не блести с впечатляваща оригиналност, но е разтърсващ, тъжен и истински. Разказва бавно и мистериозно за огромната тежест на седем кратки секунди, отнели седем живота, за смазващата вина, за отговорността, избора, прошката. И най-вече за даровете, които искаш да дариш. Филмът е от режисьора на The Pursuit of Happyness – Gabriele Muccino, който е абсолютно разпознаваем сред тъжните музикални откровения на Angelo Milli. Откъс >> P.S. Странно, че напоследък гледах 3 от номинираните за Оскар филми – The Reader, Revolutionary Road и Changeling – и трите истории,…
-
„Call me asshole one more time…“
Wanted не ме впечатли особено – една доста охърбавяла, но пък трябва да призная красиво зряла Анджелина Джоли, и един явно стремящ се да излезе от досегашното си амплоа Джеймс Макавой – в зрелищен екшън от бъдещето… Може би филмът просто случи да бъде втори за кино – съботата. А след Hancock какво ли не би бледняло! свеж хумор, грандиозни ефекти ала Трансформърс и щипка сериозност под формата на невъзможна любовна история отпреди… Три хиляди години. Здрав PR в най-добрата му форма, точно като по учебник. Як саундтрак. Уил Смит – възкисел, брадясал и алкохолизиран супер-hero тип, който изкъртва паважа при приземяване, спира влакове с тяло и завира главите на…