Откъде да започна… Може би от там, че когато израствах, стените на стаята ни с брат ми бяха облепени с плакати на Bruce Lee, Rambo и Rocky, а филмите с тях бяха попивани жадно от касетките с отвратително качество,  просто, защото тогава това имаше… Винаги съм имала особен сантимент към поредицата за Роки Балбоа. Може би, защото в историята за Роки съзрях ценности, които ме моделираха преди години и които успяват да ме вълнуват и днес… Предвид споделеното дотук, за мен Creed носи особен вид романтика – връща ме в онези години, припомня ми откъде тръгнах, и макар да не вярвах, че играта на Силвестър Сталоун може да ме просълзи,…

„Rambo, you are not expendable!*“, казва единствената жена в Рамбо II, която набързо умира в пукотевицата всред виетнамската джунгла… Някак сигурна съм, че идеята за The Expendables, събрал най-легендарните имена от екшън бранша, се е зародила именно от тази реплика (макар че това са само догадките на един отдавнашен фен). Драго ми стана на сърцето, че Сталоун е направил филма да изглежда наистина „old school“, както се казва „класика в жанра“: корави типове, (но с чувство за хумор), къде поодъртели, къде ходещи на терапия, но с впечатляващи умения и с амониции, които буквално отвяват пейзажа, намират своя кауза в борбата със злото, развъртяват се и за 20 минути взривяват ситуацията…

На някои може им се стори смешно, но аз израстнах в среда и години, в които филмите на Bruce Lee и тези като Rambo, Rocky, Commando и Blood Sport се разменяха и поглъщаха на пиратски видео касетки, формираха ценностна система и дефинираха понятия като добро и зло и чувство за справедливост. И макар че едва ли могат да се нарекат шедьоври на филмовото изкуство, лично аз все още с умиление си спомням стаята ни с брат ми, която беше доволно облепена с плакати от тях – един от които беше точно снимката долу от Rambo: First Blood с този неописуемо-безнадежден поглед, който само Силвестър Сталоун може да извади :о). Близо…