King Richard – великолепна, разкошна игра на Уил Смит като бащата на феноменалните Винъс и Серена Уилямс. Да имаш визия за децата ти, че ще са велики още преди да са се родили, граничи сериозно с маниакално разстройство. Но предвижданията на Ричард Уилямс се сбъдват по един бавен, устойчив и фрустриращо търпелив начин в противовес на сляпата амбиция на много родители, които осакатяват децата си, тикайки ги към върха, преди да са готови психически за това, което ги очаква там. Мисля, че ще има Оскари, освен десетките други награди. Spencer – всички сме наясно с историята, всички знаем (донякъде) какво е било. И все пак това е почти непоносима за…

Тези от вас, които следят кино раздела на блога, знаят, че рядко препоръчвам комедии. Просто, защото рядко гледам такива. Сегашното странно време обаче явно изисква гъвкавост и излизане от собствените модели, та ей го на, пиша самостоятелен пост за комедия 🙂 “The Good Place” е свеж, колоритен и оригинален поглед върху смъртта като начало и какво ни чака след нея. Актьорският състав е брилянтен, като се започне с великолепния Тед Дансън (“Бар Наздраве” от праисторическата 1982 г.) и се стигне до Кристен Бел, тази мини фурия, чиято героиня е в центъра на цялата щуротия. Смях, смях, но и много размислящи идейки, пръснати ей така между другото. 4 сезона глътнати на…

Някои сериали по ред причини отлагам толкова дълго време, че те накрая приключват и успявам да направя маратонско гледане на всички сезони. Homeland е такъв случай – все имаше нещо друго за гледане, опасявах се, че ще е твърде американизиран, темата е тежка, донякъде предсказуема и нямах нагласа. В крайна сметка два месеца на село са добро време за наваксване, така че най-после му дойде моментът. Първите три сезона ме отвяха. Многопластови герои, храна за размисъл, размиване на идея за добро-лошо, динамика да ти докара сърдечен удар. И противоречия. Противоречията в човешката природа, в отношенията, там, където нищо не е просто, нищо не е черно – бяло, е темата, която…