-
„Под небето на Тоскана“
Ако някога сте гледали едноименния и по холивудски фриволен филм с Даян Лейн, той не бива да ви заблуждава: книгата на Франсис Мейс “Под небето на Тоскана” е доста по-реалистична, детайлна и убедителна. Когато я започнах, вътрешното ми гласче измрънка, “сега, това, ако го беше написала Елизабет Гилбърт, друго щеше да е”, но докато се усетя и бях преполовила страниците. Книгата е американски поглед към италианската действителност – от преживяването да си купиш стара къща в Тоскана и три-годишните ремонти с невъзможни италиански майстори, през изравянето на етруски артефакти из двора, през изкусителната и изобилна храна и производството на зехтин от собствени маслинови дръвчета, до безумното шофиране по италианските пътища,…
-
„A Monster Calls“
Прекрасен. Завладяващ. Heartbreaking. Рядкост е филмът да е също толкова добър, колкото книгата, но тук е факт.
-
„Genius“
Често творческият гений има нужда от проводник, от здрав разум, който съзира нешлифования диамант и има силата и желанието да го извади на бял свят… Този филм сам по себе си е гениален, в брилянтното представяне на тихата лудост, на обсебването, на завличането във водовъртежа на сложната и театрална вселена на твореца, който, да, влияе и променя, но и гази и наранява в егоистичността си. Да си гениален творец не винаги означава да си достоен човек…. Великолепна роля на Джъд Лоу, раздаващ се щедро, както винаги изискан в сдържаността си Колин Фърт, страстна в крайността си Никол Кидман, прекрасна Лора Лини. Красиво заснет, с нотка носталгия по онези характерни времена,…
-
„Освен този живот“
Ех, този Патрик Нес… След „Жената жерав“, втора негова книга бива погълната скорострелно. Не мога да определя точен жанр, но докато четях през цялото време „виждах“ филма, който сигурно ще заснемат по книгата… А идеята… е просто безценна. „Никога ли не сте чувствали, че освен този живот трябва да има още нещо, нещо повече? Че то е някъде там, някъде отвъд, на косъм вън от вашия досег, точно там, където не можете да го достигнете…“
-
„Ashes and snow“ / A novel in letters
Сигурно са малко хората, които не биха разпознали фотографията на Gregory Colbert – за мен тя излъчва покой, равностоен на медитация от първия миг, в който я зърнах; поезия, без да има строфи, докосване, без физическо присъствие… Сега, след като държа в ръцете си уникалното издание на романа Ashes and Snow, всички елементи на този великолепен замисъл (фотографии, филм, писма) застинаха в съвършено цяло, за да разкажат една необикновена сюрреална история. Из писмата: “Letter 1 To the princess of the elephants, I disappeared exactly one year ago. On that day I received a letter. It called me back to the place where my life with the elephants began Please forgive…
