И така, испанските хроники продължават. Сигурно няма да мирясам, докато не обходим всички региони из Испания и накрая вземем та забравим да се върнем… 🙂 Този път дестинацията е Валенсия, решени сме да пътуваме с възможно най-малко багаж (дори без голям фотоапарат) и уви, летим с Wizz, които никаква low cost компания вече не са: искат ни допълнителни 120 лв за фиксирани места в самолета, да бе да, и ето че Сашо е на 13А, а аз – на 35Б. Слава богу на отиване до мен сяда една симпатична дама и като се заговаряме на излитане, та не спираме чак до кацането.  Валенсия ни посреща гостоприемно – тук е 20…

Четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. Едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. Спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие. Първият ден пропътувахме цялата Kassandra. В Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. Допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято…

Съвсем не в списъка с толкова бленувани дестинации (може би, защото е подозрително близо и изглежда твърде лесно, та е открито пренебрегван), Белград се оказва приятна за откривателския ми дух изненада. Последният модул от EMBA на половинката е поводът за трите интензивни и наситени със забележителности дни, мускулна треска от ходене и запомнящи се кулинарни преживявания. Името на града произлиза от варовика, с който римляните са строили крепостите си. През Белия град живописно се пресичат две реки – Дунав и Сава, а мястото помни история от много векове назад. в днешно време Белград е жив, с младежки дух, гостоприемен. Въпреки че наследството от соц-времената са все още видими, Старият град…

Както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души. И така: Поемаме към Истанбул за трети път. Първият път беше с автобус, втория – със самолет. Сега сме с колата. Порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. След границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. Чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен…