Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂 Действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития… Не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. Много мрачен, но великолепен и разтърсващ. The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни. Интересното на този мини сериал на ВВС…

The Man in the High Castle – как би изглеждал света, ако WW II беше спечелена от нацистка Германия, разделен между нея и Япония… Създаден по романа на Филип К. Дик, макар и не следващ го буквално, сериалът на моменти е смразяващо кръвта дежа-вю за спомнящите си предишния ни социален ред… Едно от нещата, които ми харесват, е нюансирането в ценностната система и от двете страни – и на господстващите, и на Съпротивата. Докато чакам трети сезон, с удоволствие чета романа. Loving Pablo – ох, колко му отива на Хавиер Бардем да играе луди грандомански нарко босове! Просто е брилянтен като Пабло Ескобар, размяткващ еднакво противно и голия си тумбак,…

Този „летен“ месец в микса: един футуристичен екшън, изпипан точно по Спилбъргски, две комедии (американски, чак да не повярваш), три базирани на истински събития филма (за първия чернокож съдия във Върховния съд в Щатите, за Зам. директора на ФБР по времето на Хувър и за никому неизвестната жена, чиито ДНК материал е послужил за хиляди лабораторни изследвания и намиране на лечение на почти всички значими болести през последните десетилетия), две анимации и гениалният, напластен до невъзможност с ретроспекции и обрати, втори сезон на Западен свят. Enjoy 🙂 Ready Player One Game Night Gringo Marshall Mark Felt: The Man Who Brought Down the White House The Immortal Life of Henrietta Lacks…

Goodbye Christopher Robin – прекрасен и тъжен едновременно, красиво заснет, с толкова много теми в сюжета – от травмите на войната, през несъвършеното бащинство до създаването на най-любимата детска книга на всички времена и последиците от липсата на обич и ненавременната и ненужна за едно дете известност. Освен този филм скоро излиза още един за Кристофър Робин, но на мен поне ще ми трябва известно отстояние във времето, за да го гледам. The Avengers: Infinity War – толкова се изписа за този филм, че не бих си позволила изобщо да анализирам. Само ще кажа, че го гледах на екран и си струваше, историята се разгръщаше толкова плавно, че не усетих как…

Истинска нова перла сред останалите, пълни с насилие и криминални елементи сериали. Невероятната мисис Мейзъл е ситуиран в бляскавите 50 години на миналия век и под очевидните пластове острумие и динамика се нищят доста актуални и днес теми: патриархалното семейство, отношението към жените, ролите, които приемат и маските, които носят, за да са „приети“ в социума, какво е да си жена с реализация, „застрашаваща“ мъжествеността на човека до себе си, трудностите, които съпътстват разпознаването, отстояването и развитието на таланта. Главната роля е поверена на една изключително чаровна дама, която за първи път видях с малка роля в House of cards. Тук е наистина невероятна и съвсем заслужено вече отличена със…