-
„География на гения“
Макар че „География на блаженството“ ми хареса повече, все пак с удоволствие последвах Ерик Уайнър в търсенето на отговори, защо на определени места и в определено време се раждат гении и какво обуславя изблиците на креативност в различни точки на света. Геният е в простотата: Атина „В една държава се развива онова, което е на почит в нея.“ – Платон Геният не е нищо ново: Ханджоу „В юдео-християнската традиция е възможно (всъщност даже е достойно за възхищение) нещо да бъде сътворено ex nihilo, от нищото. Така Бог създал света, към това се стремим и ние, хората. В съответствие с този мироглед, човекът на изкуството (или архитектът, или програмистът) създава творение,…
-
„География на блаженството“
Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Индия, Тайланд – това са част от държавите, в които Ерик Уайнър ни отвежда на пътешествие, в търсене на отговори за щастието: какви са необходимите съставки хората да са щастливи, къде е най-нещастното място на планетата, дали щастието е непроменлива величина… Книгата е написана с тънка ирония, заразително чувство за хумор и в любимото ми за пътеписи сегашно време. „Пътуването“ ми с Ерик беше колоритно, образователно и най-вече забавно. Бутан „Накрая, след като изчакваме „известно време“, пътят към Тимфу бива отворен и ние се натъпкваме в тойотата. Бързо разбирам, че кормуването в Бутан не е за мекушави хора. Остри завои, стръмни спускания (без всякакви защитни…
-
„Брит – Мари беше тук“
Определено не бие Баба по хумор, напротив, малко по-мрачна е (нормално, все пак става дума за Брит-Мари), но отново те предизвиква да я изчетеш на един дъх. И да заживееш с ежедневието на опоскания от кризата Борг. И да симпатизираш на промените в живота. „Всички бракове си имат лоши страни, защото всички хора имат слабости. Всеки, който живее с някого другиго, се научава да се справя с тези слабости по различен начин. Човек може например да гледа на тях като на много тежки мебели и чисто и просто да се научи да чисти около тях. Да поддържа илюзията. Знае, разбира се, че отдолу се натрупва мръсотия, но се научава да…
-
„Баба праща поздрави и се извинява“
Обикновено, като публикувам постове за някоя впечатлила ме книга, изтръгвам доста цитати, та да стане ясно какво точно ме е впечатлило. Този път обаче не ми се получи, не за друго, ами тя цялата е една разкошотия, дето искам да я цитирам. След като гледах филма за Уве, някак естествено се получи да искам още от скандинавския хумор на Фредрик Бакман и Баба хич не ме разочарова, напротив. Отдавна не бях попадала на приказност, зад която са прокарани идеи за възрастни, сериозни и стари като света. Пък уж е книга за Елса, която е на 7. Ама хайде да не я разказвам. Само силно я препоръчвам. А аз абсолютно обмислям…
-
„Loosing my Virginity“
Малко хора на този свят са от породата на Сър Ричард и повечето са все в светлините на прожекторите – и той, и Илън Мъск, и Стив Джобс – все луди глави, мечтатели, с нетрадиционна визия и още по-нетрадиционни подходи за постигане на поставените цели. Докато четях „Loosing my Virginity“ (която на български за жалост е преведена с недотам добре звучащото „Как изгубих наивността си“, в началото почти на всяка страница ми идваше да възкликвам: този човек е абсолютно луд! После обаче удивлението от безумствата на рисковия играч се смени с респекта от размаха и мащабите, които придобива предприемаческата одисея на Ричард Брансън. Книгата е разказана в първо лице и…
