Ужасявам се от това, колко рядко вече успявам да хвана книга в ръце и да й се насладя както преди. Напоследък четенето се свежда до кратък ритуал преди заспиване, в едно състояние, близко до безпаметност, в което погледът се плъзга по диагонал по редовете и никакъв смисъл не достига до съзнанието, да не говорим да остане там трайно… Започвам „топъл мед и пчелен восък“ на Марисол с мисълта, че това е някаква лека лятна книжка, която ще ме разведри „по женски”. В началото наистина оставам с впечатлението, че това е един от онези текстове, писани от жени за жени, близки до сапунките, които освен да ти загубят времето, надали могат да…