“Любов” на Елиф Шафак ми връща онова сладостно усещане от четенето, което напоследък бях позабравила – да ти се иска страниците да не свършват, а с тях и чистото удоволствие от историята. Отдавна спрях да се учудвам на “съвпаденията” как определени книги ме “намират” в точния момент, когато душата ми е жадна за ново знание, за по-дълбока мъдрост, за изненада или разтърсване. Просто отпивам бавно и с наслада от редовете, които ме сгряват като ароматен чай в студен и ветровит ден, докато хоризонтът ме примамва неуловимо – да стигна там, където в прегръдка се сливат небе и море… Из страниците с подгънати ъгълчета: “Търпението не означава да стискаш зъби и…

Не знам дали си спомняте, но преди малко повече от година излезе книгата на Васко Василев за 40-я му рожден ден. Естествено, беше погълната от мен за една вечер. Скоро след това коментирахме с колега, който му е голям фен, дали да я чете („аз толкова го харесвам, да не се разочаровам?“). Ето няколко мои любими цитати от книгата, пък вие сами решете дали да си я подарите: „Целият смисъл на избора ми да се занимавам с музика е възможността да разказвам какво ме вълнува, да споделям с хората приказки, да ги водя в истории, в които заедно се губим и намираме.“ „Дълбоко вярвам, че за всеки има място под…

„Мечтайте, мечтите се сбъдват!“, възкликва Роси в книгата си „Ритъмът на сърцето“ и трябва да призная, че запознаеш ли се с нея, бързо бързо започваш да вярваш в това!Роси се свърза с мен преди няколко месеца – беше очарована от излъчването на картините ми, аз пък знаех за нея само, че е „Роси от Байландо“ и на свой ред бях очарована от хъса и невероятната й енергия. Роси е необикновена млада дама – на 18 години е, целеустремена, усмихната и безкрайно борбена. радвам се, че моя картина стана част от осъществяването на една от мечтите й – издаването на романа „Ритъмът на сърцето“. препоръчвам ви го, за да се докоснете…

От известно време насам съм в период, в който все по-трудно някоя книга провокира вниманието ми до степен да пожелая да си я купя. Може би, защото не съм сигурна, че ще поискам да я прочета повече от един път. Затова и напоследък предимно практикувам модела вземи-на-заем-прочети-и-върни. Ето че няколкото дни в Бургас обаче, които бяха освежаваща глътка морски въздух, се оказаха благодатни и за престой в книжарница. като в доброто старо време, излязох с цял куп книги, а една от тях взех с идеята за нещо много специално – успя да ме докосне, а може би ще ме провокира и да попиша моята собствена история някой ден… „Той Като…