Ако някой ден сърцето ми се пръсне на хиляди парченца, нека е от красотата на този свят, а не от всичката му тежест и тегоба… Истинска перла сред “засушаването” откъм качествени филми напоследък, “The Dig” разказва действителната история на откриването на едно истинско съкровище в навечерието на Втората Световна война. Прекрасни Кери Мълигън и Ралф Файнс в главните роли, зашеметяващо красиви кадри с почти извънземна светлина, докосваща сърцето музика и една почти забравена протяжност на действието, която толкова обичам. Находка за романтични сърца. По романа на Джон Престън.

Десет дни на село пред камината и то в компанията на „Марко Поло“ си е един добър рестарт преди началото на сезона. Сериалът ме спечели лесно, не знам дали, защото е различен като сюжет от обичайните, разследващи убийства в съвременния свят или просто имам слабост към приключения с исторически елемент (Game of Thrones, Outlander, Black Sails). А може би както винаги влияе и подборът на актьорите – когато ги харесвам, парченцата на пъзела просто някак сами се напасват.  Не е натежаващо жесток, но все пак достатъчно държи в напрежение. Силно се надявам да продължи и след втория сезон.

Още докато гледах трейлъра на филма, бях като закована на стола и тръпки ме побиха от величественото излъчване и тона на кралицата, която разярена крещеше на испанския посланик, че и ветровете са в нейна власт, стига да го пожелае.Филмът е не по-малко блестящ от първия, а Кейт Бланшет отново е помитаща в ролята на Елизабет – кралицата Дева – една идея над обичайните клишета, съпътстващи неизбежно живота в двора, с грубовато чувство за хумор, овладяна, силна и мъдра жена, но и също толкова уязвима. Едно от най-потресаващите неща за мен – погледът на Елизабет – съчетаващ изумителното преплитане на нечовешка сила и болезнена крехкост, железен дух и убийствена самота. Не мисля, че се…