Някои сериали по ред причини отлагам толкова дълго време, че те накрая приключват и успявам да направя маратонско гледане на всички сезони. Homeland е такъв случай – все имаше нещо друго за гледане, опасявах се, че ще е твърде американизиран, темата е тежка, донякъде предсказуема и нямах нагласа. В крайна сметка два месеца на село са добро време за наваксване, така че най-после му дойде моментът. Първите три сезона ме отвяха. Многопластови герои, храна за размисъл, размиване на идея за добро-лошо, динамика да ти докара сърдечен удар. И противоречия. Противоречията в човешката природа, в отношенията, там, където нищо не е просто, нищо не е черно – бяло, е темата, която…

Категорично един от най-добрите сериали, които съм гледала напоследък. Брилянтен сценарий по книгата на Celeste Ng, покъртителна игра на двете торнада Рийс Уидърспуун и Кери Уошингтън, както и на целия тийн състав. Драма от висша лига, в която всяка сцена е за паузиране, анализиране, размисляне и смилане, докато от ескалиращата лудост изкристализира дълбоко разбиране и болезнена мъдрост. Няма една вярна гледна точка. Всички сме продукти на решенията, които вземаме, на изборите, които правим, на отговорността, която (не) поемаме, на тайните, които пазим. И на драмата, от която оцеляваме.Откакто продуцира, Рийс прави много успешни партньорства и проектите й са все по-силни, смислени и запомнящи се. Много, много добър. Двата епизода от…

Carnival Row – мрачна викторианска обстановка и фентъзи свят, в който хора и феерични същества от различни раси се опитват да съжителстват не особено успешно. Идеите в този сериал са многопластови и доста успешно пресъздадени – от една красива и на пръв поглед невъзможна любовна история, през нетолерантните изблици към различното, до най-тъмните страсти, които събуждат чудовища и сеят смърт. Love Life – нещо леко за летните дни – този сериал с Ана Кендрик е лесно смилаема романтика (не без своите мъдрости по пътя) и е разтоварващ като чиклит книга на плажа. Never look away – рядко гледам немско кино, но този тричасов филм, който изгледах на един дъх, ме…

Това е вълнуващата история на Ромен Гари – френският писател с руско-еврейски корени, който печели два пъти наградата Гонкур за литература. Това е и история за силната майчина любов, която в желанието си да даде по-добър живот, прекалява, обсебва, диктува, изисква, натоварва с непоносима амбиция.. И когато вървиш през живота си и постигаш нещата заради някой друг, рано или късно постиженията загубват смисъл, а отвътре оставаш изгубена и празна черупка.Великолепна роля на Pierre Niney, толкова е добър този младеж, а за Шарлот Гейнсбъро какво да кажа – поредна нечовешка роля. Музиката е на Макс Рихтер. Изобщо – кино удоволствие в съботната вечер.

Мрачен, на моменти тягостен, същевременно вдъхновяващ и респектиращ..Трябва задължително да знаем историята на велики жени като Мари Кюри, трябва да знаем цената, която са платили, за да проправят пътека, да разрушат стени, да постигнат величие там, където е било трудно, забранено, невъзможно..Поредна впечатляваща драматична роля на Розамунд Пайк (след A Private War), с инфилтриращата мозъка музика на братя Galperine.