Джефри Ръш прави поредна зашеметяваща роля в трилъра с артистично-романтичен привкус „La migliore offerta“ на режисьора Джузепе Торнаторе. Съставът е изключително подбран, както и произведенията на изкуството (особено колекцията на главния герой – само женски образи!), а сюжетът няма да разказвам, защото идеята му е да държи топката в стомаха до края. Удоволствие от доброто кино. „Във всеки фалшификат има доза автентичност…“ Още малко филми, които оставиха следа това лято: Despicable me 2 Now is good The Host The Quartet Cirque de Soleil – Worlds away The Lifeguard

Никога не съм била супер фен на Супермен, но Man of Steel е нещо съвсем различно. Бих казала приковаващо. Историята връща поглед назад – към произхода на Кларк на Криптон, когато той всъщност се ражда Кал-Ел и последващите му години на израстване на Земята. В търсене на трудни отговори на трудни въпроси… Визия, звук, ефекти, дизайн, каст, всичко това категорично трябва да се види на голям екран. Отдавна не бях изпитвала удоволствие от доброто старо кино, но ето че този филм успя да ме грабне. Както и идеята за израстването в морално семейство, когато имаш свръхспособности, и тази за възможността да избереш какъв да бъдеш – определено са попадения в…

Два нелеки за гледане, но пък усмихващи по един особен начин филма (ако човек не го е страх от драмата) и двата с Бен Фостър. Дълго време не го харесвах този пич, защото играеше все гадното копеле, но в Here (визуална медитация из полетата на Армения, които изглеждат като края на света) и особено в The Messenger, е точно моят тип герой. Душевният и емоционален багаж, който носим със себе си, ни прави това, което сме и ни вади извън клишетата. Дар е да има с кой да го споделим. А това невинаги е лека задача.

Много романтика напоследък, много нещо. В този случай – неочакван и оригинален прочит на класическия роман на Лев Толстой, който четох само преди лято. В началото бях малко скептична за Кийра Найтли, но тя всъщност се справя блестящо като драматично и безнадеждно влюбената Ана Каренина, която прави безумния за руските нрави по онова време избор да постави любовта на живота си преди всичко. А вие как бихте постъпили, ако бяхте на нейно място?

Ето, за отвързания Джанго нищо не написах (макар че съм възхитена от лудия гений на Тарантино), но явно днес романтиката в мен надделява… Всъщност малко съм изненадана, че все още някой изобщо се решава да направи нов прочит на “Джейн Еър” – роман доста архаичен за днешните времена. Дори се учудвам на себе си, че се реших да го гледам, и то в мрачен и потискащ ден. Но изненада или не, струваше си – макар нито Мия Васиковска, нито Майкъл Фасбендер да са сред любимите ми актьори, признавам, че играта им, особено на фона на плачещата цигулка на Дарио Марианели, бе истинско удоволствие. Не смея да препоръчвам, освен за ценители…