-
Мотивиране на таланта
В един от сайтовете, за които съм абонирана в Google Reader, попаднах на интересна книга (An e-book for leaders, managers, directors — and other creative people) за мотивирането на креативните служители в компанията. Стори ми се достатъчно полезна като информация, за да си струва изчитането на близо 60 страници, така че споделям с удоволствие. How to Motivate Creative People (Including Yourself) >>
-
Фонтани от цвят
Сетих се за Aya Kato наскоро покрай 2-годишната ми племенница, която ме нарича Ая (понеже всичко останало е твърде сложно :о). Припомних си с огромно удоволствие творенията на японката, които са истински фонтани от цветове и форми. Допада ми, че под всяко има кратко обяснение на идеята и след като го прочетеш, погледът ти се оставя да бъде отвян някъде там, в търсене на спомени, пурпурни чудеса, екзотични птици на страстта и принцеси на вишневия цвят. Изненадващи, оригинални и пищни истории от неописуем паралелен свят.
-
Едни такива приказни неща
В тази зимна и измита от цветове сутрин сетивата ми бяха внезапно и освежаващо оцветени от тези ярки приказки. Разказва ги канадската художничка Amelie Gagne на своя сайт и блог и на мен ми подействаха като цветен дъжд в топла утрин. Споделям ги с вас >>
-
Още интересни арт мисли
„Аз помня, когато бях студент, измите – дадаизъм, сюреализъм, модерните течения бяха в апогея си. Та много добре си спомням, когато попитахме Бешков какво ще каже за това. Той помисли малко, пък каза: „Всеки, който не може да рисува, казва, че не трябва да се рисува истината”. Не става дума за фотографската истина. Аз мога да направя квадрати, окръжности и хубави цветни петна и да напиша отдолу „Разливи”. Художникът, който прави това, вечер като си легне, дали се чувства художник? Нищо, че ги купуват. Някои купуват картини в зелено, друг иска в розово. Имам един колега, който прави един хубави хармонии в ромбчета и ако му кажат по телефона, че…
-
Local color*
Той е точно от онези филми. За които знам предварително, че ще ми останат в сърцето. Още първите макро кадри, проследяващи едрите мазки на маслото, ми обещаха наслада. Усетих прилива на въодушевлението да се стича на талази по вените. Засърбяха ме ръцете да грабна я четка, я молив, че защо не и перо и туш.. Знам, знам, няма субтитри, главният герой говори неразбираем английски, труден е за намиране, но пък само как си струва! Това е простичка и точно затова гениална история за всички, които имат досег с изкуството, независимо дали го създават или му се наслаждават, а защо не и двете. Трябва задължително да го пускат във всички арт…
