-
Музей на жените в изкуството
Столетия наред жените, които са били посветени на изкуството, по една или друга причина са оставали анонимни за историята. С времето парадоксално се налага твърдението, че жените – художници не са „добри, колкото мъжете“, затова сред тях няма толкова“известни“. Размисли и факти по темата и интересни детайли за жените артисти можете да научите от документалния филм за Националния музей за жените в изкуството, който се намира във Вашингтон. National Museum of Women in the Arts >>
-
„Ритъмът на сърцето“
„Мечтайте, мечтите се сбъдват!“, възкликва Роси в книгата си „Ритъмът на сърцето“ и трябва да призная, че запознаеш ли се с нея, бързо бързо започваш да вярваш в това!Роси се свърза с мен преди няколко месеца – беше очарована от излъчването на картините ми, аз пък знаех за нея само, че е „Роси от Байландо“ и на свой ред бях очарована от хъса и невероятната й енергия. Роси е необикновена млада дама – на 18 години е, целеустремена, усмихната и безкрайно борбена. радвам се, че моя картина стана част от осъществяването на една от мечтите й – издаването на романа „Ритъмът на сърцето“. препоръчвам ви го, за да се докоснете…
-
Неповторимият Mike Stilkey
В първия пост за тази година споделям възхищението си от неповторимия американски художник Mike Stilkey. Неговите „платна“ са кориците, гърбовете и страниците на стари книги, които той превръща в необичайни приказки и чудати инсталации. Повече можете да видите на сайта на Mike Stilkey >>
-
„Създадена за обич“
Доскоро си мислех, че две изложби на година е пределът ми за този тип изяви, особено, когато едната е била международна. Ето че се опровергах и съвсем скоро ме чака още едно събитие – в края на месец ноември. Този път поканата дойде от Български фонд за жените, а самата изложба „Създадена за обич“ ще бъде в новооткритата галерия „Vox“ в Бургас и ще продължи до 6 декември. и на acrista.com/events >>
-
За живописването
“В известен смисъл съм доволен, че не съм учил живопис. Тогава може би щях да се науча да отминавам такива ефекти, а сега си казвам: не, точно това ми трябва, ако не може, няма що, значи не може, но все пак ще се опитам, макар и да не зная как да го направя. Как го живописвам, сам не зная, сядам с бялата дъска пред някое кътче, което ме грабва, наблюдавам това, което е пред очите ми, казвам си, от тази бяла дъска трябва да излезе нещо – после се връщам недоволен вкъщи – захвърлям дъската настрани и като си поотпочина малко, пак я измъквам и я съцерзавам с някакъв страх…