-
Мари Форлео разговаря с Елизабет Гилбърт
Един разговор за най-новата й книга, който само затвърди респекта ми към Елизабет Гилбърт – изключително естествена, земна, с поразително чувство за самоирония. Както я нарече Мари Форлео, истинско съкровище.
-
Chase Jarvis разговаря с Brene Brown
„He or she, who has the greatest capacity for discomfort, raises the fastest.“ „The only people that never fail are those who don’t put out anything into the world.“ Все повече я харесвам тази дама… Струва си всяка минута.
-
За кариерния път и промените
Лили Георгиева, която консултира дамите как да създадат ясна визия за кариера, носеща радост и удовлетворение, ме покани да си поговорим за кариерния път и промените по него. Ето какво се получи: „Вече дванайсет години се изявяваш като художник, но известен брой от тях работеше в офисна среда и то в ИТ компании – съвсем друга сфера. Кое те накара да се замислиш за промяна и как се случи тя? Да имаш работа на пълен работен ден е практика за повечето художници навсякъде по света. Това им помага да се издържат, докато паралелно се развиват и като артисти. При мен в началото рисуването балансираше стреса от работата в изключително напрегната…
-
Интервю в списание Art Manager
Преди коледните празници Даниела Капинчева от списанието за визуални изкуства Art Manager се свърза с мен за интервю, което е публикувано в брой 9 2014/2015 г. Списанието е на английски език, както и публикацията, затова тук споделям българския текст: „Кога открихте влечението си към изкуството и какви са първите Ви спомени, свързани с този период от живота Ви? Влечение към изкуството имам откакто се помня. Като дете непрекъснато разнасях с мен скицници и тонове флумастери, маслени пастели и водни бои. По-късно, в гимназията, попаднах на преподаватели, които засилиха увереността в способностите ми и съответно интереса ми към тези занимания. А и съм израснала сред картини – майка ми рисува, дядо ми,…
-
Adios Hicomm
Във февруарския брой на HiComm ми се падна да пиша едиториала и там написах следното: „Точно като в онази китайска поговорка, някой като че ли сериозно ни е „пожелал“ да ни се случи да поживеем в интересни времена. По всичко личи, че вече започна една необичайна, динамична и трудно предсказуема година. И независимо дали сме от крайните оптимисти, които смятат, че „нас криза не може да ни уплаши“ или сме някъде в другата крайност с визия в по-тъмни краски, всичко в последна сметка се свежда до предизвикателството към способностите ни да се справяме в екстремни условия.“ Е, ако някой ми беше казал, че след като години наред го отлагах и се…
