Sangre caliente*

Ужасявам се от това, колко рядко вече успявам да хвана книга в ръце и да й се насладя както преди. Напоследък четенето се свежда до кратък ритуал преди заспиване, в едно състояние, близко до безпаметност, в което погледът се плъзга по диагонал по редовете и никакъв смисъл не достига до съзнанието, да не говорим да остане там трайно…
Започвам „топъл мед и пчелен восък“ на Марисол с мисълта, че това е някаква лека лятна книжка, която ще ме разведри „по женски”. В началото наистина оставам с впечатлението, че това е един от онези текстове, писани от жени за жени, близки до сапунките, които освен да ти загубят времето, надали могат да постигнат повече. Оказва се обаче друго. Макар че все пак си остава предимно четиво за жени, вниманието ми е приковано от изящния чувствен език и финото описание на нрави, които са твърде далечни от нашите. Мнозина биха казали, че начинът на живот, за който става въпрос, е вече отживелица, но има неща, които важат и днес и са си все така златни правила в отношенията между хората. Преди време гледах един документален филм за венецуелките, които в стремежа си към красота и участвайки в конкурсите за мис, до една си правят пластични операции на носа и това се счита за нещо съвсем естествено. Чета книгата и разбирам защо. Има правила там, които наистина биха разбунтували всяка съвременна жена. Но има и опитност, в която ако разпознаеш себе си, ти се доплаква. Мисля си, че понякога не осъзнаваме какво сме преживяли, докато не се видим през нечий чужд живот, през друг поглед, но наситен със същата емоция. Няма как да не ме докосне. Оставям се на магията на екзотичните плодове и на повика на sangre caliente. Че кой би устоял??…

* гореща кръв (исп.)