-
Слънчогледови интерпретации
Не съм вярвала, че може да съществуват толкова различни начина да нарисуваш слънчогледи. Ето, че може. разлиствайки миналогодишния априлски брой на The pastel Journal, попаднах на семплия, но впечатляващо слънчогледов сайт на Jimmy Wright.
-
Закъде, наистина
Песента на щурците надпява нощната тишина и неумолимо нашепва за лятно блаженство. Колко щастлива се чувствам тук. Някак притихнала и все пак ритмична, заслушана в звуците на природата, които все по-често ми се струват не естествени, а екзотични. тишината е омайно-опияняваща. Като наркотик, към който се връщаш отново и отново и търсиш отчаяно сред прибързаните тонове на дните. Само вятърът понякога запява тихичко в клоните на развълнуваните дървета и разказва приказки с вкус на далечни земи. За кой ли път тук, чувам себе си и разбирам с цялото си същество, че тайната е в търпението и грацията, а не в неистовото желание да имам всичко сега, веднага, в този момент.…
-
„The Dark Knight“
Не съм особен почитател на филмите по комикси, нито на Батман, да не говорим, че клоуните са ми особено противни, защото пораждат асоциация с филми за серийни убийци. Нямаше как да пропусна и да не оценя по достойнство Черния рицар обаче – след смазващия трейлър и отзивите за супер високия рейтинг в imdb – 9.4, top 250, #1. The Dark Knight не е за хора със слаби нерви. Това е брутално, но точно разказана история, зад която стоят велики и древни идеи, жалко само, че част от инфантилната публика, която се хилеше неистово на моменти, в които те побиват тръпки от ужас, едва ли ги схванаха.Кастът е удивителен – мога…
-
на (3)3
това беше замислено като сериозна публикация. наистина. трябваше да се казва нещо като…брокат от звезди. не само, защото днес е специален ден, а защото отдавна не съм писала мисли и исках да споделя колко благословена се чувствам, да открехна прозорчето към изворите на щастието, от които черпя с пълни шепи, най-после достигнала покой.. мда. трябваше да е сериозен пост. обаче, понеже така се случва (защо ли :о)), че ме залива не само красота, а и нестихващ хумор и широки усмивки, предпочитам да споделя как си доказвам, че вместо на 33, май си стоя все някъде около … 3! :о)) имала съм няколко случаи ала Али Макбийл, в които ми звъни…
-
„Call me asshole one more time…“
Wanted не ме впечатли особено – една доста охърбавяла, но пък трябва да призная красиво зряла Анджелина Джоли, и един явно стремящ се да излезе от досегашното си амплоа Джеймс Макавой – в зрелищен екшън от бъдещето… Може би филмът просто случи да бъде втори за кино – съботата. А след Hancock какво ли не би бледняло! свеж хумор, грандиозни ефекти ала Трансформърс и щипка сериозност под формата на невъзможна любовна история отпреди… Три хиляди години. Здрав PR в най-добрата му форма, точно като по учебник. Як саундтрак. Уил Смит – възкисел, брадясал и алкохолизиран супер-hero тип, който изкъртва паважа при приземяване, спира влакове с тяло и завира главите на…
