-
Истории оттук-оттам
Книгите, които белязаха това лято, са точно „летни“ – подарих си леки за смилане, приятни за сетивата страници, които направиха жегата малко по-поносима, докато умът все пак се занимаваше, за да не изпада в мързел и дълбока летаргия. Танго – бях доста развълнувана, когато една сутрин, отивайки на работа, забелязах ново издание на Мостовете на Медисън. А бях и изненадана да видя втора книга на Робърт Джеймс Уолър, издадена у нас. макар и не толкова докосваща като първата, Танго е прекрасна история за търсенето на покой, на свое място, което човек да изгради с двете си ръце и със сърцето си, за мимолетността на всичко, което притежаваме.. Истории оттук-оттам – любимата…
-
„Away from her“
Отдавна не бях си позволявала сериозен и драматичен филм, защото изисква специална нагласа. Темата е Алцхаймер, сюжетът доста напомня Айрис, който гледах преди няколко години и останах потресена. Кой би могъл да знае докъде се простират границите на обичта? И има ли такива изобщо.. Филмът Away from her -> trailer ->
-
Купичка златен ориз
Дали е възможно без да се усетя, да изпадам в тотална безпоетичност, обезцветила магията, есенцията на дните, същността на вълшебството.. Тези дни добре познатата шизофрения, вече е избуяла в разтроение – работа, рисуване и ремонт, и всичко около мен се е свело до малки досадни задачки, които запълват ежедневието и преливат от купата с цветовете до припадък. По средата на поредния безумен ден получавам въпроса: какво би си купила от магазин за неща, които никога не си виждала другаде? Първо естествено (и до болка прагматично) казвам време. и удрям точката. После изведнъж иззад ъгъла на някоя полузабравена мозъчна вълшебност, изплува друг отговор: искам купичка златен ориз и всяко звънце да…
-
Слънчогледови интерпретации
Не съм вярвала, че може да съществуват толкова различни начина да нарисуваш слънчогледи. Ето, че може. разлиствайки миналогодишния априлски брой на The pastel Journal, попаднах на семплия, но впечатляващо слънчогледов сайт на Jimmy Wright.
-
Закъде, наистина
Песента на щурците надпява нощната тишина и неумолимо нашепва за лятно блаженство. Колко щастлива се чувствам тук. Някак притихнала и все пак ритмична, заслушана в звуците на природата, които все по-често ми се струват не естествени, а екзотични. тишината е омайно-опияняваща. Като наркотик, към който се връщаш отново и отново и търсиш отчаяно сред прибързаните тонове на дните. Само вятърът понякога запява тихичко в клоните на развълнуваните дървета и разказва приказки с вкус на далечни земи. За кой ли път тук, чувам себе си и разбирам с цялото си същество, че тайната е в търпението и грацията, а не в неистовото желание да имам всичко сега, веднага, в този момент.…
