-
„Quantum of Solace“
Повечето хора казват, че не харесват никак сегашния Бонд – Даниъл Крейг. Е, мен пък ме кефи. И то точно, защото от Казино Роял насам, тайният агент вече не е онзи захаросан, лустросан Барби-Кен Бонд, отрупан с всякакви супер мега технологични изгъзяци, а човек с емоции, способен да страда, да се влюбва (!), съответно да отмъщава безмилостно след това. Ама бил с лице на селски бияч. Да, има особена първичност в сегашния герой, суровост, но има и драма. като изключим леко гей стайл гардероба, с който го обличат стилистите, сегашният Бонд е моят човек. Вторият филм с него не е по-добър от първия и не мога да кажа, че бих…
-
Батериите..
Напоследък всяка сутрин се събуждам с натрапчивото усещане за ценността на живота. Не просто моя собствен, a живота по принцип. чудото да си жив, да си в съзнание, със свежи, отворени към вселената сетива, да си способен да се радваш на дребните неща, като падащите ярко златни листа навън. Не знам откъде идва това чувство, може би интуицията ми се опитва за сетен път да ми подскаже нещо, а аз съм толкова уморена, че не чувам и не виждам, само долавям. И това лекичко усещане, подобно трептенията-вълнички, предизвикани от хвърляне на камъче във вода, макар и убийствено фини, ме карат да смятам всичко около мен за крайно маловажно, разговорите в…
-
Просто вълшебно
За непораснали деца, които обичат вълшебствата.. За чудати възрастни, които не са забравили магическите неща.. За един дървен куб и силата да се превърнеш в искрица.. Един просто вълшебен филм >> За надникване >> „Защо възрастните не вярват в онова, което са вярвали като деца? нали би трябвало да са поумнели?“
-
Estrella Morente
За сетен път се убеждавам, че в предишен живот съм имала общо с фламенкото. Начинът, по който ми въздейства, е удивителен! Потекоха ми сълзи още на първото изпълнение от концерта на Естрея Моренте и не престанах да се вълнувам докрая. Изведнъж си припомних онази буйна кръв, която преди време задгърбих в себе си, тя закипя, разбушува се и поиска да закрещи. Изкъртващо, страстно, красиво, бръкна в душата ми, потече по вените и разля карминово червено и ултрамарин. Дълбокият глас на тази силна и безкрайно чаровна жена се извисяваше неистово, а с нея и моето усещане за полет. Толкова бездиханна ме оставя тази музика, толкова над нещата ме запраща, че всичко…
-
Luis Vinals
Както си блуждаех из нета и най-ненадейно попаднах на невероятните акварели на Luis Vinals. Буквално ме отвя с движение и багри. Той е мексикански художник, който рисува голо тяло, танцьори, музиканти, тореадори. Толкова са красиви, че чак ме хвана яд, че няма собствен сайт. Все пак още от него можете да разгледате тук >>
