-
„The duchess“
Не знам дали ме развълнува толкова самата история, защото бе класически предсказуема предвид безумието и нравите на времето, в което се развива. Не, по-скоро ме разтърси драмата, пресъздадена от лицето на Кийра Найтли, пълният кръг емоции – от безгрижие и наивност, през гняв и лекомислие, до отдаденост и отчаяние. Определено най-силната й роля досега. Въпреки че никога не съм била голям неин фен, трябва да призная, че с тази роля излиза от онова кипра-найтли-амлоа, наслоено в повечето й предишни филми. Ралф Файнс е както винаги великолепен – тук в ролята на сухия, и безсърдечен, и нескопосан, глътнал бастун, но обидчив на чест и осъзнаващ арогантността на властта си дук на…
-
5 дни в Прага
Почти месец след пътуването до Прага, сядам да понапиша впечатления. a те са безкрайно много, в най-различни посоки. Докато предварително прехвърлям мислите си, установявам къде с хумор, къде ужасена, че вътрешно “подготвям” този текст като статия за списанието (!) явно вече съм изкривена, неизбежно е :о). И така – Прага е изумителен град. и ние, и приятелите, които бяха за втори път и се изявиха като своеобразни гидове из кръчми, забалежителности и галерии, бяхме дружно категорични, че това е град, в който бихме живяли с удоволствие. Това е земя на бира, стъкло и замъци. Някъде в облаците Първо държа да споделя, че полетът до Прага беше първият в живота ми…
-
Още една арт душа
тя ме намери съвсем неслучайно. написа ми очарователни думи от сърце. сподели страстта към рисуването и провокира протегната ръка. тя е млада дама, която пази в себе си детска чистота. понякога е нетърпелива точно като дете, понякога е зряло-разбираща. от онези, сродните души е. които няма нужда дори да срещаш наяве. всичко това струи от картините й. представям ви Хриси Цингилева и нейното виртуално арт пространство: zinghris.com. “Обичам… семейството си, кисело мляко, миризмата на мащерка, затънтени места, огнища и чардаци, смеха, гръмотевичните бури, котета, приятелите си, рисуването, началото, книги за Вселенската мъдрост, стари къщи, омаята на българското село, природата, мляко с какао и мед, живота, тишината, синьо-зелено, чанове, морето, простичките…
-
Brilliant absurdity
Ако съществува някой, който може да докаже, че има по-абсурден абсурд от ширещия се у нас, това безспорно са лудите братя на холивуд – Джоел и Итън коен. последният им “шедьовър” (не знам дали да го слагам в кавички или не) е поредното доказателство за шантавия им ум, който обаче прекрасно илюстрира идиотията някъде там. Гледах „Burn after reading“ без особени очаквания, заинтригувана от трейлъра, и от силния актьорски състав. през пет минути цъках с език и повтарях “това не може да е истина” :о)). Като отмахнем абсурда, останах с впечатление за лесно смилаема идея, пресъздадена майсторски от Брад Пит (инфантилния идиот), Джордж Клуни (параноичния казанова), Джон Малкович (невротизирания агент),…
-
Нека е ново
Бяла съботна утрин. Дрезгавият глас на Род Стюард внася топли джазови нотки в зимния пейзаж навън. Първият снежен ден за този сезон съвпада с началото на нов период – от понеделник съм home office! Дългоочаквана промяна, с надеждата да бъде свеж период за правилно насочена неразпилявана енергия, за нов, по-ефективен начин на творчество по всички фронтове и жизненоважно чуване на собствените мисли. С две думи да се порадвам на тишината. Да се погрижа за себе си, елиминирайки излишности и безсмислености. Ха дано! Идва ми да скоча до тавана, вместо това се усмихвам на танцуващите снежинки навън, които се сипят като пудра захар на балкона. Нека е ново начало.
