-
За най-хубавото противоречие
В края на тази година няма да ви изненадам с нищо уникално и невиждано-ново. Но израстването си е мое, и именно това го прави безкрайно ценно. Животът е красиво противоречие. Противоречиво е, че сме уязвими до болка от хората, които са най-близо до сърцето ни. Противоречиво е и това, че изтръпнали от същата тази болка, сме способни великодушно и зряло да прощаваме именно, защото обичаме издъно, неописуемо, вселенски. За да не остава утайка, която безпощадно да трови дните и нощите. Противоречиво е какво наричаме крехкост и сила, покой и вихър. Противоречиво е ластичното разтягане на душа, понятия и вяра. Вътрешната сила за мен вече се измерва със скоростта, с която…
-
Local color*
Той е точно от онези филми. За които знам предварително, че ще ми останат в сърцето. Още първите макро кадри, проследяващи едрите мазки на маслото, ми обещаха наслада. Усетих прилива на въодушевлението да се стича на талази по вените. Засърбяха ме ръцете да грабна я четка, я молив, че защо не и перо и туш.. Знам, знам, няма субтитри, главният герой говори неразбираем английски, труден е за намиране, но пък само как си струва! Това е простичка и точно затова гениална история за всички, които имат досег с изкуството, независимо дали го създават или му се наслаждават, а защо не и двете. Трябва задължително да го пускат във всички арт…
-
Моите облачни думи
Доскоро не подозирах, че от думите могат да се правят облаци. всъщност, казват, че облаците могат да се направят от всичко – заразителен смях, захарен памук, дъждовни капки, големи и малки снежинки, смешни истории с висока или пък ниска плътност, хартиени фигурки на дракони и пухкави бели приказки. и от думи. разпилени мисли, подредени стихове (римувани и не-чак-до-там), редове за песни, разни откъси от сериозни романи и забравени на тавана легенди. Ето ги моите първи облачни опити. ако ви се стори забавно и се престрашите да се заоблачите, тук е мястото за облачно паркиране: wordle.net.
-
„The duchess“
Не знам дали ме развълнува толкова самата история, защото бе класически предсказуема предвид безумието и нравите на времето, в което се развива. Не, по-скоро ме разтърси драмата, пресъздадена от лицето на Кийра Найтли, пълният кръг емоции – от безгрижие и наивност, през гняв и лекомислие, до отдаденост и отчаяние. Определено най-силната й роля досега. Въпреки че никога не съм била голям неин фен, трябва да призная, че с тази роля излиза от онова кипра-найтли-амлоа, наслоено в повечето й предишни филми. Ралф Файнс е както винаги великолепен – тук в ролята на сухия, и безсърдечен, и нескопосан, глътнал бастун, но обидчив на чест и осъзнаващ арогантността на властта си дук на…
-
5 дни в Прага
Почти месец след пътуването до Прага, сядам да понапиша впечатления. a те са безкрайно много, в най-различни посоки. Докато предварително прехвърлям мислите си, установявам къде с хумор, къде ужасена, че вътрешно “подготвям” този текст като статия за списанието (!) явно вече съм изкривена, неизбежно е :о). И така – Прага е изумителен град. и ние, и приятелите, които бяха за втори път и се изявиха като своеобразни гидове из кръчми, забалежителности и галерии, бяхме дружно категорични, че това е град, в който бихме живяли с удоволствие. Това е земя на бира, стъкло и замъци. Някъде в облаците Първо държа да споделя, че полетът до Прага беше първият в живота ми…
