-
Acrista Art календарът за 2024 е малко арт бижу
Календарът за 2024 вече пътува към вас! Щастлива съм, че „Време за поезия“ се получи качествен, луксозен и елегантен арт календар с Acrista Art картини за 2024, както беше замислен и е великолепен подарък за предстоящите празници. Всички се нуждаем от повече красота и поетичност в дните си, затова създадохме календара като късче изящност за бюрото в офиса или удома, което винаги да е близо до вас, да ви зарежда, отморява и да носи усещане за артистизъм и поезия. За корицата на календара избрах детайл от картината “Морето в мен”, която е “облечена” в разкошен кадифен ламинат, а основата е в топъл перлен бронз. Календарът е с размер 29х18 см и съдържа…
-
„ТАМ“
Болни сме. Болни сме от бързане. Болни сме от пресищане. От набълбукване с несъществени неща. Болни сме от живота, който ни е яхнал с пълна сила и едвам дишаме изпод тежестта му… И ако има лек, то той е … в бавното. В съзерцанието. В бездумното. Във филми като този. В чувствителност и светоусещане като това. О, как се радвам, че все още има човеци, които създават такава красота! Някак ми дават надежда. Че не сме тотално изтрещели, озверели, изпростели и полудели. Надеждата е хубаво нещо. Особено за търсещи-красотата-души като мен, които вече постоянно и напоително са в дисонанс с времената, в които живеем. Но този филм… Ех. Душата ми…
-
„La passion de Dodin Bouffant“
„Страсти в кухнята“, както е преведен този прекрасен френски филм у нас, ми подари днес всичко, от което имам нужда напоследък: бавност, красота, изтънчена храна, удоволствие от споделянето й, деликатност и романтика, тишина и природни звуци… Това не е просто филм, а е наслада за всички сетива, ода за кулинарията и страстта към изкусното приготвяне на великолепни ястия и спокойно мога да кажа, че символизира точно това, което харесвам и уважавам във френското отношение към живота. Заснет вируозно, с удивителна светлина, филмът е почти театрален – с главна сцена – кухнята на замъка, но тя е фон за любовта, която устоява на годините и не познава възраст и условности. Първата…
-
„Дейзи Джоунс и The Six“
Последно време почти спрях да пиша за кино. Мисля, че съм в шок от изобилието на продукции, които забравям за няма и седмица, от посредствеността и липсата на оригиналност. Повече от 30 години гледам филми и ми се струва, че вече всичко ми еднаквее, (почти) нищо не може да ме грабне, залюлее, развълнува истински. Не и този филм обаче. Този филм ме завари абсолютно неподготвена за ефекта му върху мен. Нещо кликна, хвана ме за гърлото, стресе ми сърцето и напълно ме обсеби… Влюбих се в героите. Особено в него и в нея, в харизмата на техния „танц“: на наелектризиращия интензитет, драмата, болката, желанието да притъпиш и заглушиш помитащата емоция,…
-
Ваканция във Франция
Наистина не съм предполагала какво количество умора за години назад е била полепнала по мен и ми е тежала като одеало, напоено с тонове вода. Осъзнавам го по странен начин, докато отново сме във Франция, но този път сме (по френски) бавни, неамбициозни и жадни за тишина и дълбок, пълноценен сън. Идеята тази година е изследваме още от Нормандия, затова сме наели кола. Юли този път обаче е по-дъждовен и хладен от миналия и много от дните просто се отдаваме на жадувана почивка и нищо-не-правене, каквито отдавна не могат да ни се случат в града. Официалната програма включва една седмица в шатото, в което бяхме миналата година и две седмици…
