-
„Речта на краля“
Малко тъжно установявам напоследък, че в последните ми десетина поста няма нито един за кино. По ред причини все по-рядко ходим на кино и все по-трудно става някой филм да ме разтърси здравата, за да поискам да споделя емоцията.. Ако продължава така, май ще се наложи да си прекръстя блога :о) ето какво привлече вниманието ми през последния месец: The King’s Speech – напълно заслужен Оскар за Колин Фърт, който просто е пренесъл силната си, сериозна и запомняща се игра от A Single Man. Уникално партниране с Джефри Ръш, а сцените с арт стената, където се провеждат уроците, са истинско произведение на изкуството. Fair Game – тук мога да коментирам само…
-
„Пигмалион“
Снимка Народен театър Струва си да живееш за тези мигове на удоволствие! Това ми минава през ум по време на аплодисментите (крайно недостатъчни, по мое мнение, особено за блестящото изпълнение на Рени Врангова и Валентин Ганев) след края на Пигмалион*. Силно препоръчвам. *в творбата на Овидий „Метаморфози“ Пигмалион е скулптор, който създава жена от слонова кост, влюбва се в нея и моли Венера да й вдъхне живот.
-
Неповторимият Mike Stilkey
В първия пост за тази година споделям възхищението си от неповторимия американски художник Mike Stilkey. Неговите „платна“ са кориците, гърбовете и страниците на стари книги, които той превръща в необичайни приказки и чудати инсталации. Повече можете да видите на сайта на Mike Stilkey >>
-
Записки от тетрадката
Странна, тегава, обяснимо и необяснимо трудна година. Сякаш в резултат на всеобщата унилост, нещата се случваха бавно, мъчително и с неимоверни усилия. Като че ли всички станахме по-инертни и лениви, наивно уловени в „социалната мрежа“, докато гладът за истинско общуване продължи да стърже някъде там, нечут и необгрижен, дразнещ като фалшив тон на жална цигулка. По-малко се събирах с приятели, защото май нямаше с какво да се похвалим, а и значително по-малко споделяхме, защото резултатът май би бил дружен хор на мрънкащите. От друга страна толкова глупости и безсмислици се изричаха и изписваха ежедневно в ефира / нета (и продължават), че сред тази ненужна вълна от обезсъдържание, съвсем естествено натиснах…
-
„Приказка за вечността“
От известно време насам съм в период, в който все по-трудно някоя книга провокира вниманието ми до степен да пожелая да си я купя. Може би, защото не съм сигурна, че ще поискам да я прочета повече от един път. Затова и напоследък предимно практикувам модела вземи-на-заем-прочети-и-върни. Ето че няколкото дни в Бургас обаче, които бяха освежаваща глътка морски въздух, се оказаха благодатни и за престой в книжарница. като в доброто старо време, излязох с цял куп книги, а една от тях взех с идеята за нещо много специално – успя да ме докосне, а може би ще ме провокира и да попиша моята собствена история някой ден… „Той Като…
