-
Romance vs. Game of Thrones
Жегата в градски условия упорито предразполага към спуснати завеси, климатик и много кино. Сред августовските кино омайници се откроиха три фаворита – два романтични филма и един епичен сериал: 1. Water for Elephants – създаден по романа на Sara Gruen, филмът е романтика в чист приказен вид, приятно ми напомни Тим Бъртън и неговия незабравим Big Fish. 2. Love & other Drugs – в началото се заблудих, че това е поредната сладникава „романтична комедия“, но всъщност бях изненадана как добре са завоалирали сериозната тема, гарнирана с остроумен диалог и чувство за хумор. Ан Хатауей отдавна ми е любимка, а тук се справя повече от прекрасно! 3. Game of Thrones –…
-
„Ритъмът на сърцето“
„Мечтайте, мечтите се сбъдват!“, възкликва Роси в книгата си „Ритъмът на сърцето“ и трябва да призная, че запознаеш ли се с нея, бързо бързо започваш да вярваш в това!Роси се свърза с мен преди няколко месеца – беше очарована от излъчването на картините ми, аз пък знаех за нея само, че е „Роси от Байландо“ и на свой ред бях очарована от хъса и невероятната й енергия. Роси е необикновена млада дама – на 18 години е, целеустремена, усмихната и безкрайно борбена. радвам се, че моя картина стана част от осъществяването на една от мечтите й – издаването на романа „Ритъмът на сърцето“. препоръчвам ви го, за да се докоснете…
-
„Ноктюрно: от прахта до сиянието“
И е лесно, и е трудно за смилане. Зависи колко фино са ти настроени сетивата да улавят нестандартното. И доколко са склонни да позволят на провокацийката да се промъкне в мозъка, да проникне предизвикателно през филтъра на тривиалното. Да попие смело през порите, така че нищо вече да не е както преди. Спектакълът не е за всеки. А може би е. От прахта до сиянието. Всъщност това е любовна история. по действителен случай. някои части от текста са написани за мен/нас – смях се със сълзи. Музиката – слушаш със затворени очи. Хората – таланти – нечовеци. Импровизациите ме усмихнаха. Краят ме разплака. Идете и вижте. P.S. Спектакълът „Ноктюрно: от…
-
„Речта на краля“
Малко тъжно установявам напоследък, че в последните ми десетина поста няма нито един за кино. По ред причини все по-рядко ходим на кино и все по-трудно става някой филм да ме разтърси здравата, за да поискам да споделя емоцията.. Ако продължава така, май ще се наложи да си прекръстя блога :о) ето какво привлече вниманието ми през последния месец: The King’s Speech – напълно заслужен Оскар за Колин Фърт, който просто е пренесъл силната си, сериозна и запомняща се игра от A Single Man. Уникално партниране с Джефри Ръш, а сцените с арт стената, където се провеждат уроците, са истинско произведение на изкуството. Fair Game – тук мога да коментирам само…
-
„Пигмалион“
Снимка Народен театър Струва си да живееш за тези мигове на удоволствие! Това ми минава през ум по време на аплодисментите (крайно недостатъчни, по мое мнение, особено за блестящото изпълнение на Рени Врангова и Валентин Ганев) след края на Пигмалион*. Силно препоръчвам. *в творбата на Овидий „Метаморфози“ Пигмалион е скулптор, който създава жена от слонова кост, влюбва се в нея и моли Венера да й вдъхне живот.
