-
„Here“
Два нелеки за гледане, но пък усмихващи по един особен начин филма (ако човек не го е страх от драмата) и двата с Бен Фостър. Дълго време не го харесвах този пич, защото играеше все гадното копеле, но в Here (визуална медитация из полетата на Армения, които изглеждат като края на света) и особено в The Messenger, е точно моят тип герой. Душевният и емоционален багаж, който носим със себе си, ни прави това, което сме и ни вади извън клишетата. Дар е да има с кой да го споделим. А това невинаги е лека задача.
-
„Ана Каренина“
Много романтика напоследък, много нещо. В този случай – неочакван и оригинален прочит на класическия роман на Лев Толстой, който четох само преди лято. В началото бях малко скептична за Кийра Найтли, но тя всъщност се справя блестящо като драматично и безнадеждно влюбената Ана Каренина, която прави безумния за руските нрави по онова време избор да постави любовта на живота си преди всичко. А вие как бихте постъпили, ако бяхте на нейно място?
-
„Jane Eyre“
Ето, за отвързания Джанго нищо не написах (макар че съм възхитена от лудия гений на Тарантино), но явно днес романтиката в мен надделява… Всъщност малко съм изненадана, че все още някой изобщо се решава да направи нов прочит на “Джейн Еър” – роман доста архаичен за днешните времена. Дори се учудвам на себе си, че се реших да го гледам, и то в мрачен и потискащ ден. Но изненада или не, струваше си – макар нито Мия Васиковска, нито Майкъл Фасбендер да са сред любимите ми актьори, признавам, че играта им, особено на фона на плачещата цигулка на Дарио Марианели, бе истинско удоволствие. Не смея да препоръчвам, освен за ценители…
-
“Черно мляко”
След “Любов”, която буквално погълнах на един дъх, беше някак естествено да залепна за “Черно мляко”, а и биографичният елемент определено събуди любопитството ми. Тази книга на Елиф Шафак е за многостранните жени. За жените, които в днешния свят имат възможността да избират в какво да вложат енергията си, радват се на разнопосочни таланти и доброволно изпълняват десетки роли в живота си. и поради това неминуемо стигат до вътрешния конфликт – кариера или деца (а може ли и двете?!).. Докато споделя собствените си преживявания по темата, Елиф Шафак разказва за други жени – известни писателки и как те са съвместявали (или пък не) майчинството и творческата работа. Докато аз четях…
-
Малко мисли за 2012
В края на тази силна и вихрена година споделям малко разпилени мисли.. Есенцията … Все си мислим, че имаме страшно много време, а всъщност всичко, което имаме, е днес, сега, този миг и … Изборът какъв да бъде той и какво да сътворим от него… За работата … Напоследък осъзнавам, че чрез картините влизам като енергия в домовете на хората и се радвам, че влагам толкова светлина и позитивност в тях.. Това е моята отговорност и желание с мъничко да допринеса за това, светът да е по-хубаво и топло и вдъхновяващо място… Затова и съзнателно се изолирам от всичко грозно, агресивно, повърхностно – за да мога да творя с чисто сърце.…
