-
„Бягащата с вълци“
Бягащата с вълци вече е почти митологична книга – за нея е писано, писано, обсъждана е, четена, препоръчвана, предавана от жена на жена.. До мен стигна в точния момент, когато изследването на собствената ти същност като жена изплува на повърхността като най-важната задача, за да продължиш напред по-силна и по-осъзната. Няма как да опиша съдържанието на книгата – най-просто казано тя е опит да открием мъдрост в приказките, в древните истории, които от край време ни учат кои сме. Не е леко четиво, защото изисква вникване и афинитет към самоанализ, но и не е нужно да се чете последователно и открай до край – тя стои на нощното шкафче месеци…
-
„10 години магия“
Докато се прави новия дизайн на сайта, събирам тук материалите от събитието, с което отпразнувах десетте години от създаването на сайта acrista.com… Събитие като това е напълно сравнимо с айсберг – гостите стават свидетели на мъничкия връх, който е видим над повърхността, а най-близкият кръг хора – на целия дълъг и на моменти мъчителен процес от „кухнята“ – месеците събиране на идеи за картини, дните, прекарани в рисуване и снимане, и администриране, нервите и съмненията, лашкането от почти паническото „нямам никаква концепция какво искам да бъде“ до дълъг имейл с идеи как да изглеждат нещата, обмислянето на сценария за видеото, забавлението при заснемането му, месеца със зверска кашлица и болки…
-
Цитат на деня
Дневниците Радослав Гизгинджиев
-
„Here“
Два нелеки за гледане, но пък усмихващи по един особен начин филма (ако човек не го е страх от драмата) и двата с Бен Фостър. Дълго време не го харесвах този пич, защото играеше все гадното копеле, но в Here (визуална медитация из полетата на Армения, които изглеждат като края на света) и особено в The Messenger, е точно моят тип герой. Душевният и емоционален багаж, който носим със себе си, ни прави това, което сме и ни вади извън клишетата. Дар е да има с кой да го споделим. А това невинаги е лека задача.
-
„Ана Каренина“
Много романтика напоследък, много нещо. В този случай – неочакван и оригинален прочит на класическия роман на Лев Толстой, който четох само преди лято. В началото бях малко скептична за Кийра Найтли, но тя всъщност се справя блестящо като драматично и безнадеждно влюбената Ана Каренина, която прави безумния за руските нрави по онова време избор да постави любовта на живота си преди всичко. А вие как бихте постъпили, ако бяхте на нейно място?
