-
В Москва за Нова година
С риск да разочаровам заклетите московски фенове, трябва да споделя, че Москва не е моят град. Каквито и сказания да се носят за него, през деня той ми прилича на стара дама, която все още носи позастарелите си дрехи, като умело ги комбинира с някои нови, лачени и задължително впечатляващи. Дали заради невъобразимите мащаби, дали заради липсата на сняг, но новогодишна Москва ни посрещна огромна, сива и някак неуютна, въпреки многото украсени „йолочки“. Трафикът непреувеличено просто те зашеметява (a ние мрънкаме, че имаме задръствания!) с коли в пет ленти в едната и още толкова в другата посока, които карат бързо, но въпреки това задръстванията са толкова сериозни, че предизвикват почти…
-
2013 в две изречения
Кротко щастлива съм. Толкова много имам, че мога да си поискам още…
-
Филмова експлозия от Васко Василев
Малко хора знаят, че филмовата музика е огромна моя слабост. Години наред внимателно я издирвам, подреждам и кътам като истинско съкровище. Но най-вече й се наслаждавам. На нея рисувам. На нея дълбоко се вълнувам, плача и разказвам с щрихи истории на картона. Тя създава за мен по един неописуем начин особената атмосфера, в която, откъсната от света, вграждам емоциите си във всичко, докоснато от пръстите ми. Накратко за мен филмовата музика е част от магията. Затова и филмовото великолепие, което Васко Василев ни поднесе в събота вечер, още с първото изпълнение грабна душата ми, понесе я високо, разби я на малки късчета, изпълни я с космически възторг и я върна…
-
„Изворът“
За жалост човеците сме безкрайно глупави и въпреки развитието на технологиите, като цяло от векове не сме мръднали на милиметър като ценностна система. Това е тежката ми присъда след съприкосновението с 830-те страници плътна маса от идеи, които (ако си готов за тях) те блъсват челно като локомотив, отръскват здраво летаргията от реверите ти и те заставят отново да бъдеш мислещо същество. Не бих се наела нито да правя ревю, нито да преразказвам тази гениална книга. Дори повечето цитати, извадени от контекста, губят силата и дълбочината си. И все пак споделям една нищожна част от подгънатите ми ъгълчета. С тайната мисъл да ви запаля сами да се потопите в „Изворът“…
-
„Елементарно, Уотсън“
Никога не съм била от типа „сериали-маниак“, обаче напоследък започвам да се опровергавам и списъкът с маниащините нараства заплашително, може би заради по-големите бюджети на продукциите, което се отразява на качеството им. Дотук в списъка се мъдрят Castle, Game of Thrones, Lie to me, House of Cards и Sherlock. Elementary обаче ми влезе под кожата, като се плъзна тънко и обсебващо, точно като наркотик. Дори не знам защо точно той. Може би добрата стара история за Холмс е разказана съвременно и нестандартно. Може би е това, че Уотсън е жена (и то самата Луси Лу). Може би е от силния диалог (на моменти монолог в стил дедуктивен Шерлок), но всъщност си…
