-
„The Imitation Game“
Продължавам с номинираните филми. The Imitation Game, по романа „Alan Turing: the Enigma“ е с 8 номинации и в момента е в топ 250 на IMDB. Изумително е как един чепат, лишен от чувство за хумор чудак, който обаче е надарен с необикновен ум, спасява милиони по времето на Втората световна война, разбивайки немската кодираща машина Енигма. И, по чудовищна ирония, понеже това е секретен проект, реално никой не разбира значимостта на работата му… Интересно, но през годините са правени няколко филма за живота на Алън Тюринг, но никой не е толкова силен… Брилянтна роля на моя иначе любим Sherlock – Бенедикт Къмбърбач. „Sometimes it is the people who no…
-
The Hollywood Reporter Roundtables
Абсолютно пристрастена съм към актьорските дискусии на The Hollywood Reporter. В първия епизод, който съм постнала, освен всичко останало Ема Томпсън ръси британски хумор с легени, тази жена е просто перфектна за всяко парти, както отбеляза Опра. Искам така да изглеждам на нейните години – харизматична, уверена, с кожени панталони, зад всяка бръчица – емоция. Истинска наслада. Матю Маконъхи и Джаред Лето за ролите си в Dalas Buyer’s Club, Джош Бролин и още хубавини:
-
„Big Eyes“
Още оскарски ленти: Тим Бъртън е излязъл леко от добре познатото амплоа и е пресъздал историята на Маргарет Кийн – художник, за автор на чиито картини дълги години се представя вече бившият й и покоен съпруг Уолтър Кийн. Трябва да призная, че докато гледах филма изпитвах дива съпротива – смес от недоумение, яд и адреналина, който удря в тавана всеки път като видя своя картина безогледно изкопирана. Хубавото е, че Маргарет е успяла да се пребори със себе си, мъжа си и наивността си и светът все пак е научил истината. Не мога да кажа, че самият филм е шедьовър, но историята е интересна и доста поучителна. Поредно попълнение в…
-
„Birdman“
Силни и много различни като сюжет филми се борят за оскарите тази година. Birdman безспорно е от „странните птици“, мнозина няма да го разберат, други ще го гледат само заради намека за комикс и вероятно ще бъдат разочаровани. Всъщност филмът е великолепна илюстрация на налудничавия, сложен и разкъсващ живот на артиста, независимо дали е актьор или художник или писател… Толкова въпроси повдига Иняриту сред клаустрофобичните коридори „зад сцената“, че в началото се почувствах завладяна от хаос и не бях сигурна къде точно съм попаднала. Но тук всичко е символика на вътрешното напрежение и нещата „от кухнята“ бързо се разграничават от тези „на сцената“… Едни хора са истински само там, а…
-
„The Theory of Everything“
Има умове, които са толкова необичайни в красотата си, че всяко надникване в тях е като откровение. Представям си, че за такива умове физическото тяло повече, отколкото при всички останали, е наистина просто временна обвивка, нещо тленно и несъвършено, и без особено значение… А сблъсъкът с непоносимата реалност е смазващ и разтърсващ и предизвиква дива съпротива… Най-вече у околните… Гледаш го този невероятен човек и си казваш: каква сила е нужна, за да живееш по този начин! Но всъщност истинската сила се състои не в ежедневното справяне с битието, а в онзи блеснал поглед, символ на решимостта, на мотивацията, на това, да знаеш с пределна яснота какво е призванието ти…
