-
„Коко Шанел“, Анри Жидел
„Според вижданията на Шанел първостепенно значение има силуетът, основната линия. Спешно трябва да се премахнат всички излишни украси, всички финтифлюшки, и като цяло, всяка технология, която може да развали изчистената линия на силуета. Така Габриел извършва една и съща операция и при дрехите, и при шапките. Непрестанното търсене на строгостта и избавянето от излишества, свързани с използването на евтини тъкани, превръща бившата пансионерка на монахините в янсенистка в модата. И не е изключено строгостта на архитектурата в Обазин, суровостта на униформата на „сестрите“, обучавали малката Габриел, да имат до някъде пръст в изграждането на вкусовете на Коко Шанел.“ На тази биография на „мадмоазел“ попаднах на рождения ми ден, докато традиционно…
-
„Before we go“
Няма как да не приветствам излизането на Крис Евънс от всеизвестното амплоа на комикс герой и то с романтичен, приглушен, почти театрален проект, чийто декор е самият Ню Йорк. Филмът е режисьорски дебют за актьора и проследява една от онези „случайни“ срещи, които имат силата да променят ако не целия ти живот, то поне отношението ти към важни неща в него. Повечето от нас са имали подобни преживявания (макар и не в Ню Йорк), затова и идентифицирането с героите е някак леко и естествено.
-
„Вътрешната стая“
За трети път разгръщам с благоговение страниците на Керана Ангелова и този път също като предните се оставям да ме обгърне нейната магична омая… Не мога да опиша по друг начин написаното, освен като „да разкажеш сън“… Защото, като потъна в тези редове, изпадам в едно неуловимо състояние на безвремие и безтегловност, в която няма ни сега, ни преди, само историята те зове и те отвежда навътре, навън, завихря се и те кара да забравиш кой си. Или пък да се откриеш… „Единствено, когато гледам златистия ръб на зората, чувствам, че съм вечна. Всичките ми страхове изчезват като нощните сенки на дърветата. Въпросите нямат нужда от отговор и отговорите нямат…
-
„Outlander“ и други обсесии
Напоследък често ми се случва да чуя от приятели: сподели някой хубав филм за гледане и все по-често споделям не игрални филми, сериали. Та, докато си почивах тези дни под плътната сянка на ореха на вилата и току приключила втория сезон на Ханибал, реших, че е крайно време да направя един пост за тази все по-обсебваща мания. Outlander – сериалът следва плътно книгата на Диана Габалдон и е един от любимите ми. Един – единствен фентъзи момент заплита сложна любовна история, на фона на смутни времена в планинска Шотландия през 1743 г. кастът е изключително добре подбран, особено Катрина Балфе, която изпълнява ролята на Клеър. Hannibal – истински триумф на…
-
Щастие
В редките случаи, когато се сещам, че ставам на 40, мигновената ми реакция е, да бе да, това не е възможно, защото всъщност в някои дни съм на 5, в други – на 15 или в най-добрия случай, на 25… :о) Като отмахнем бръчиците от радост и тъга (Славчо :о)), за мен да си някъде около половината изминат живот, си има своите преимущества. Както е казал един мъдър човек, животът става по-хубав, когато мъничко си поживял… Амии, вярно си е. След всичко преживяно и осъзнато (или не чак дотам) е интересно как нагласата ми се променя напоследък. Искам нещата да са простички. Опитвам се да ги правя такива. Отстранявам всичко,…
