-
„Fathers and Daughters“
За всички татковци на малки и големи момичета… и не само.Прекрасен.
-
На кино
Burnt Мога да разбера такъв тип страст към работата, която те докарва до лудост. Мога да разбера и смазващия перфекционизъм, който те докарва до лудост. Както и колко освобождаващо може да е, когато приемеш най-лошия сценарий. Не знам само как се твори „перфектна“ храна сред такъв хаос и стрес – сигурно това е част изкуството в този бранш. Не е най-добрият „шефски“ филм, но е със забавен диалог и добре илюстрира динамиката в кухнята и обсесията, наречена Мишлен звезди. The Walk Ако някой си мисли, че има странна мечта, трябва да гледа този филм и пак да си помисли. Базиран е на истинската история на французина Philippe Petit, който през…
-
„Часът на чудовището“
Има нещо много освежаващо в четенето на young adult книга – някакси те връща към основата на нещата, за да се разбереш (може би) в едни по-късни години… А пък щом е от Патрик Нес, и детска книжка бих прочела. Българското издание отново е произведение на изкуството на Artline Studios, с прекрасните и страховити илюстрации на Jim Kay. Малко преди да подхвана книгата, установих, че по нея ще има филм и гласът на чудовището е на Лиъм Нийсън. Нямам търпение. „Историите са диви създания – каза чудовището. – Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят.“ „(…) защото собственият ти разум противоречи сам на себе…
-
„Joy“
И още една вдъхновяваща история… Да имаш добра идея, да се бориш за нея, да падаш, да ставаш, да падаш лошо… и противно на законите на „бизнеса“, на вампирите – роднини и свещеното незнание – да успееш. На това му казвам аз упорство. По истинската история на Joy Mangano
-
„Creed“
Откъде да започна… Може би от там, че когато израствах, стените на стаята ни с брат ми бяха облепени с плакати на Bruce Lee, Rambo и Rocky, а филмите с тях бяха попивани жадно от касетките с отвратително качество, просто, защото тогава това имаше… Винаги съм имала особен сантимент към поредицата за Роки Балбоа. Може би, защото в историята за Роки съзрях ценности, които ме моделираха преди години и които успяват да ме вълнуват и днес… Предвид споделеното дотук, за мен Creed носи особен вид романтика – връща ме в онези години, припомня ми откъде тръгнах, и макар да не вярвах, че играта на Силвестър Сталоун може да ме просълзи,…
