-
Ваканция на остров Порос в Гърция
Понеже (като едни възрастни хора, хихи) вече не понасяме нито жегата, нито тълпите, проучването ми за море за годишния ни отпуск започва още февруари, и ми отнема доста време. Изискванията са доста: да е достатъчно на юг, за да става за плаж в края на май, да не е нужно да наемаме кола; ако е с директен полет, чудесно; да има интересна ивица за гмуркащия се Саш, да е тихо, живописно и с хубава храна. Първоначалните идеи за Майорка, Менорка и Аликанте отпадат, защото не се класират по някои от тези критерии. В крайна сметка, благодаря ти за прекрасната идея, Инче!, се спираме на о. Порос (да не се бърка…
-
2 чудесни дни в Атина
Както проникновено отбелязва The reluctant traveler Eugene Levy в едноименната поредица по Apple TV+, да пътуваш, означава да живееш. Напускаме София при проливен дъжд, но след едночасов полет Атина благо ни посреща с летни температури. Номадското ни лято започва обещаващо. Избираме Атина по няколко причини. Търсим място, на което не сме били досега, което да ни предложи нещо интересно за рождения ден на Саш, докъдето можем да летим и да е отправна точка за почивката ни на морето, което не сме виждали качествено от няколко години. Атинското летище е на доста километри извън града, затова от трите опции метро, Uber и такси, избираме последната, но през приложението Freenow. Взема ни…
-
„Шогун“
“Шогун” е от онези книги, които са близки на сърцето ми и към които се връщам през големи периоди от време с еднакво удоволствие. За пръв път попаднах в света на Анджин-сан още като дете и бях запленена от стотиците страници със ситен шрифт. После помня, че филмът по романа с Ричард Чембърлейн и Тоширо Мифуне беше истинско събитие за 80-тте години, което ни пренесе в екзотичната история и порядки на средновековна Япония. Отскоро има съвременен прочит на книгата – новите мини серии по Дисни +. Добре направени, увличат, държат и вълнуват, без излишната бруталност, която напоследък съпътства всички продукции. На мен лично ми излипсва една мъничка идейка страст и…
-
Ренцо Пиано – архитектът от Генуа
Продължавам да търся и откривам вдъхновение извън моята собствена област на изящно изкуство – при големите архитекти на нашето време. Днес надниквам в света на Ренцо Пиано с неговите солидни, но същевременно деликатни творения – сгради и разсъжденията му за красотата на професията.
-
На балет: “Великият Гетсби”
Великолепие. За мен това е думата, която описва точно прекрасния нов балетен спектакъл на Лео Муич. “Великият Гетсби” носи духа на завладяващите мюзикъли “Ах, този джаз” и “Чикаго”, само че атмосферата на времето е предадена не с пеене, а с движение, синхрон, заряд и артистизъм. Харесах всичко – от разкошните костюми, през минималистичната сценография (брилянтната “покривка”, спусната като маса, “брокатът”, разпилян на сцената, който продължи да блести и да лети; фаровете на “автомобилите”), невероятната енергия на музиката (която да, щеше да е още по-въздействаща, ако беше на живо) и най-вече великолепните изпълнения на грациозните и чувствени Марта Петкова и Памела Пандова, безкрайно талантливите мъжки солисти и изключително наелектризиращите балетисти от…
