-
Ех, тази 2020
Равносметки, обобщения, прогнози, анализи – толкова много думи из общото пространство.. уморителна работа.. На мен годината така или иначе ми започна с промени и някак вървеше на периоди от по два месеца. И въпреки че за много хора думата, която символизира тази тъй противоречива 2020, беше Устояване, за мен лично думата беше и е Търпение. Търпение да се справиш с промените, търпение да преминеш през ограниченията, търпение да отложиш пътувания и планове, търпение да се фокусираш над нещо съзидателно в толкова хаотично и тревожно време, търпение към себе си, търпение към другите… Януари – февруари Най-големият ми урок тази година и едно от най-добрите ми решения от много време насам…
-
Декемврийски филмов микс
Billions – този сериал наистина трябва се гледа с тефтер и молив, за да си водиш записки. Двама главни герои, които нито можеш да харесаш, нито да намразиш, с неописуемата им флуидност из целия спектър от добро до зло, с гигантомантска амбиция, газене на хора и правила и все пак уязвими и самотни във величието си. А кой не би искал да има до себе си една д-р Уенди Роудс, която да разнищва и анализира с хирургическа точност моментите на кризи и предизвикателства и да те връща нов и готов за битка? Всъщност за мен силата на сериала е точно в непрекъснатия анализ на човешкото поведение и мотивация. Нечовешки добри…
-
„Hamilton“
Това, че сме затворени по къщите, съвсем не означава, че не можем да се докоснем до късчета виртуозност, сътворявана на другия край на света. Първо държа да отбележа, че с мюзикълите границата винаги е много тънка – когато нещо звучи изкуствено или префърцунено, или преиграно, аз лично го усещам директно в стомаха – започвам да изпитвам нещо като неудобство, сякаш съм свидетел на неловка сцена. Затова рядко се обръщам към този жанр, но все пак от време на време нещо привлича вниманието ми. “Хамилтън” е спектакъл на Бродуей, за който чувах само суперлативи и то от различни източници и стоеше в списъка за гледане от лятото. Това е историята на…
-
„Под небето на Тоскана“
Ако някога сте гледали едноименния и по холивудски фриволен филм с Даян Лейн, той не бива да ви заблуждава: книгата на Франсис Мейс “Под небето на Тоскана” е доста по-реалистична, детайлна и убедителна. Когато я започнах, вътрешното ми гласче измрънка, “сега, това, ако го беше написала Елизабет Гилбърт, друго щеше да е”, но докато се усетя и бях преполовила страниците. Книгата е американски поглед към италианската действителност – от преживяването да си купиш стара къща в Тоскана и три-годишните ремонти с невъзможни италиански майстори, през изравянето на етруски артефакти из двора, през изкусителната и изобилна храна и производството на зехтин от собствени маслинови дръвчета, до безумното шофиране по италианските пътища,…
-
Подкастове, които следя
Едно от нещата, които поддържаха и продължават да пазят здравия ми разум през тази странна година, със сигурност са подкастовете*, които следя. Споделям ги с огромно удоволствие, защото те са доказателство как технологиите скъсяват дистанцията и дават възможност да се докоснеш до изумителни личности, артисти, писатели, мениджъри, лидери, визионери и да почерпиш от извора. Тук е моментът и да споделя, че абонаментът ми за Pro версията на Spotify се оказа едно от добрите решения тази година – достъп до безкрайно количество музика и качествено съдържание без реклами – това към днешна дата е направо лукс. Unlocking us – Brene Brown Откакто преди няколко години гледах TED презентацията на Брене за…
