-
„Akeelah and the Bee“
„Akeelah and the bee“
-
Някои неща, магическите неща…
Уилям Уортън, „Художникът” …Обичам дните, когато започвам да работя рано, с усещането за свежест и лекота, сякаш мога да свърша всичко и то – успешно. Може би е така, защото снощи скицирах нова картина. Винаги ми действа вливащо енергийно, все едно, че съм включила батерийките в зарядното. Всеки възприема рисуването с различна нагласа, за мен изключително важно е търпението.. Напоследък имам продължителни периоди в които не мога (не искам) да рисувам, дори не си подреждам стикчетата/ подострям моливите, което е доста символично действие всъщност. Когато съм спокойна и подходя с търпение, нещата излизат от пръстите такива, каквито ги виждам в съзнанието си… Когато бързам излишно или искам да се получи…
-
Лятото на една льохманка – част II
Светът сега е смален до един хамак и се побира между кориците на книгата ми. Лежа в безметежност, каквато бях забравила че съществува. Тотално изгубена за външния свят, с часове изследвам приключенията на Хана – прототипа на Хелена Рубинщайн – в едноименния роман на Сюлицър. Поглъщам страниците с алчността, с която пресушавах стотиците книги докато растях. Уви, това вече е лукс. Намирам се в едно село. От една страна цари пълно спокойствие. От друга страна – гъмжи от скрит живот. Всякакви гадинки пълзят, летят, плетат и каквото им хрумне още – на няколко пъти се улавям да правя резки, плашещи, неадекватни движения в стил марш-оттука-къш-ти-пък-откъде-се-взе, придружени на моменти с непривични…
-
Лятото на една льохманка I
преди време, когато сашо ми казваше с измъчено от бачкане градско изражение, искам на смокиняяяяя, изобщо не вдявах за какво става дума. никога преди не бях палаткувала, нито на планина, да не говорим за море, но ето че и това се случи :о) та, летим си към морето (оп, пауза за разяснение: за карането на сашестия трябва да има отделна категория, например хладнокръвен-ултра-летеж. тъй като на него му идва отвътре, той не осъзнава как изглежда отстрани, но е много забавно и страховито едновременно. не стига че карането е типично мъжко можене, ами той просто го владее до съвършенство :о) на моменти, когато буквално летим с някакви невъобразими скорости и се…
-
„Being Julia“
Гледала съм почти всички роли на Анет Бенинг. Завладяващото изпълнение в Being Julia обаче надмина всякакви очаквания. Да бъдеш харизматична, силна, своенравна и талантлива актриса и с на моменти арогантното амплоа на неотразима жена да въртиш света на малкия си пръст, си има своята цена и Джулия си я плаща цялата, та и отгоре. Въпреки това, присъствието й е плашещо силно и не е за хора със слаби нерви и меки сърца. Всъщност, идеята за филма идва от новелата „Театър“ на Съмърсет Моъм и никак не ми се ще да си я представя дори за миг без Анет Бенинг, която й придава толкова величествено – тръпчив вкус.Не мога да се сетя…
