-
Понеделнишково
Понеделник сутрин е. От Last.fm се разливат нежните звуци на Suzanne Ciani. В безуспешен опит да се събудя, пия вече поизстиналото нес кафе (както винаги на гладно) и се настройвам за работа. Напоследък пиша все по-малко тук. Странна тенденция, но май се случва повече да чета, и то изненадващо – не книги, а блогове. Купища думички, избликнали от най-различни съзнания. Което явно въздейства зле на собствените ми думоизлияния. Просто решавам, че е по-добра идея да си ги спестя, да си помълча за разнообразие. Вчера пропаднах в един блог, който много ме впечатли, просто поглъщах жадно и се усмихвах, и още по-странно за мен, дори нямах желание да разбера коя е…
-
„Juno“
-
„Номад“ или първите седем
Как ми омръзна, ама как ми омръзна само, да изберем да гледаме на екран грандиозна продукция, която слава богу няма нищо общо с тривиалните холивудски бълвочи, които ни заливат ежедневно, да се занесем до най-голямото възможно кино, за да можем да се насладим и на звук, и на картина, и до нас, по дяволите, за пореден път, да се окажат някакви недорасли инфантили, които кой знае защо са решили (сигурно я заради заглавието, я заради плаката) да се настанят точно в нашата зала. Е писна ми от рупащи пуканки, безумно дразнещи шумолящи пликчета, неуместен кикот и арогантно обсъждане на филма на висок глас!! Да, това е един малко по-различен пост…
-
„Atonement“
Явно сезонът ще бъде силен. Още един изключителен филм.По романа на Ian McEwan.
-
Изящност
„Ела като вятър. Ела като дъжд. Като теб, ще бъда вятър. Мечтая да заспя и да се събудя в ръцете ти.“ Един наистина красив филм.
