-
„Atonement“
Явно сезонът ще бъде силен. Още един изключителен филм.По романа на Ian McEwan.
-
Изящност
„Ела като вятър. Ела като дъжд. Като теб, ще бъда вятър. Мечтая да заспя и да се събудя в ръцете ти.“ Един наистина красив филм.
-
My life is taking me places…
Не знам откъде идва изконното желание на хората да броят дните и да ги рамкират в месеци и години. Може би е просто доброволно отказване от вечността, някак по-лесно е да знаеш, че едно свършва, за да даде началото на нещо ново… Последният ден на тази година.. Един прекрасен, прекрасен филм (Meet Joe Black), изгледан пред топлината на камината и уютно намигащите огънчета на свещите, ми даде приятното и спокойно настроение, примесено с щипка меланхолия, за да обърна поглед назад. «Трудно е да се откъснеш, нали? Това е животът, какво друго да ти кажа…» Поредната one hell of a year. Поредното доказателство, че мога много, че с човека до мен,…
-
Глътки зимен дъх
Душата и съзнанието ми бавно започват да привикват към факта, че жадуваната една година почивка вече започва. Докато пътуваме транзит през няколко държави, почти не усещам, че сме извън България, докато не спираме в Блед за кратка почивка… Езерото изглежда точно като от Мъглите на Авалон. Лека мъгла се стели над абсолютно спокойната вода, а в нея се отразяват не един, а цели три замъка, сякаш излезли от приказките. За да е пълна идилията, във водата плуват патици, с ярко зелени и лилави окраски на главите. Заскрежените дървета наоколо изглеждат като зимни пазители на тази ледена красота. Минава ми мисълта, че бих могла да остана тук с месеци. Пътят за…
-
Декемврийски миражи
Дни като този минават в някаква мъгла, сън, в безсъзнание. Снишила съм се колкото е възможно, в опит да прекося часовете с минимално съпротивление. Мозъкът ми отказва да реагира адекватно от известно време насам и подозирам, че днес достигам кулминацията на дезориентираност. Умората е като тежки ботуши в кал до колене – нечовешки усилия за най-елементарните движения. Лепкава. Без шанс да я отърсиш. Обезсилена съм. Обезусмихната. Стъпка. Дишай. Стъпка. Издишай. Оборотите са чудовищни. Креативността – избутана някъде в прашасал (за жалост не от пастелен пигмент) ъгъл. Интересните неща са в save-for-later графата. По-късно. Кога ли? Всред цялата дивотия на дисциплината прескачане на препятствия със стрелки, забравям нещо много важно: че…
