-
„Луна и грош“
С най-прекрасно усещане оставам винаги, когато погълна книга в точния момент, с правилната нагласа. Този път бяха две, четени успоредно – едната за трети път, с голямо разстояние във времето от предишните пъти и с чистата провокация да открия нови неща в нея, след като аз самата съм извървяла месеци и години вътрешна трансформация. Втората, отдавна хванала прах, подредена прилежно сред останалите, взета в ръце „случайно“ при разместване на кашоните при преместването. Оказала се една от онези тънки книжки, в които обаче ми идва да подгъна ъгълчетата на всички страници, за да се връщам към мислите, споделени там. ето малка част от тях: “Всеки човек на изкуството – художник, поет…
-
„The great debaters“
много много хубав филм, който с удивителна точност попада в категорията Силата на думите. Denzel Washington е с поредната силна, макар и ненатрапчива роля, и същевременно режисьор на тази вдъхновяваща история, създадена по истински случай. интересно съвпадение бе, че изгледах The Great Debaters точно вечерта, когато погълнах почти половината от „Мъже на власт“. дали пък ако нашите политици гледат повече такива филми, все пак няма да научат ценни и важни неща? може би наивен въпрос. но продиктуван от неизбежната реалност.
-
„Клюки от ада“
Толкова обичам петъците, които с нещо силно и вдъхновяващо дават начало на хубав и смислен уикенд! Този път причината да възкликна така е постановката „Клюки от ада“ в Сълзата, от която наистина ти потичат реки от сълзи (от смях), така, както се лее изведро талантът на тримата актьори на сцената. Не мога да си спомня от коя година не бях гледала Ивайло Христов, но бързо си припомних за какво „явление“ става дума! Само ще издам, че играе умрял гей, за останалото, търсете билети! Деляна Хаджиянкова и Васил Михайлов са достойните партньори в тази „адска“, но затова пък супер забавна комедия. Силно препоръчителна за трайно усмихване!
-
Няма място за слаби мъже
Напоследък успях да изгледам три силни филма, единият от които спечели и Оскар за най-добър филм. Всъщност, да си призная, останах леко разочарована, след като отделих 2 часа на No country for old men. Безспорно братята Коен са много талантливи момчета, по свой си особняшки начин, обаче не разбрах кое точно му беше изключителното на този филм, освен идеята за иронията на съдбата, която след зверско преследване и десетки размазани в кръв трупове, отреди най-обикновени крадци хлапета да извъртят хода на историята. Нито кой знае колко оригинален сюжет, нито чак толкова разтърсваща игра, като се прибави и липсата на каквато и да е музика, тотално ме загубиха за каузата. Иначе,…
-
Пролетни лилавини
Докато чакам да стане готово ателието (и съответно грам не мога да рисувам) и гледам жадно избиването на първата зелена тревица, в мен се отприщва такъв щур ищах за цветове, че решавам, че е крайно време за промяна. И понеже все пак съм жена – откъде да започнем, откъде, я да взема да се обзаведа с нови обувки. Ама не какви да е обувки, лилави трябва да са. А за да е по-изчанчено, най-добре да са бледо лила, с тъмно-лилав кант и бяло. И да, трябва да са с отворени пръсти и висок ток. И задължително лак – все пак е хит за сезона. И така – цветът на тази…
