-
Споделено за изкуството – част III
Daniel Sroka за Хилядата верни почитатели / клиенти: “Последните няколко дни в интернет пространството кръжи статията на Кевин Кели 1000 True Fans. В нея той споделя увереността си, че “всеки, който създава произведения на изкуството”, може да си изкарва хляба с това, стига да намери 1000 истински почитатели/клиенти на своето изкуство.Кевин говори за нещо, за което аз самият си мисля отдавна. Нашата култура проповядва двете крайности в артистичната професия: малцината избрани, които правят милиони и гладуващите артисти, които се борят със зъби и нокти за тяхното Изкуство с главно И. Като човек на изкуството, трябва да си или едното, или другото. Средното положение – нормалният работещ артист, винаги се игнорира.…
-
„Stranger than Fiction“
Един твърде подреден, скучно сив и на пръв поглед безнадеждно безсмислен живот. Който се оказва в центъра на литературен шедьовър. Дотук нищо чак толкова необичайно, ще кажете вие. Да. Докато главният герой на този нетрадиционен филм не разбира, че тъкмо, когато започва истински да живее, трябва… да умре. Една брилянтна история, в която по идиотски се преплитат порции комично и трагично, поднесени фино и с вкус на домашни курабийки, и с очарователната игра на Уил Ферер, Ема Томпсън, Маги Гиленхал и Дъстин Хофман. А, и със специалното участие на един необикновен часовник.
-
Терзанията на един контрабасист
Още като видях рекламната листовка за спектакъла и възкликнах: Това ще е нечовешко изпълнение! И за моя радост очакванията ми се оправдаха – за два часа трите реда гости на камерната сцена в Народния попадат спонтанно, леко, като споделяне и мощно като звуци, в света на един изтерзан от собствената си личност и живот контрабасист от Държавната немска филхармония. В ролята на контрабасиста е Валентин Ганев. Трябва да призная, че това уви е първото ми съприкосновение с актьора, който ми достави огромно удоволствие с играта си. Той просто се е сраснал с ролята и прави великолепно изпълнение. Сложна музикална съдба (както сам просъсква с отвращение), за добро или лошо проникнат…
-
„Силвия“
Понякога се чудя защо продължавам да се ровя из дебрите на тъмната творческа душа и да гледам такива филми – депресивни, тежки, откровено драматични. Може би защото непрестанно търся потвърждение на собственото ми твърдение, че творците подсъзнателно привличат драмата в живота си, за да извличат муза от нея по един дивашки саморазрушителен начин – в лапите на зверски силни преживявания.. Може би. А може би защото знам, че в тези филми, които грижливо отбягваме, защото собственото ми ежедневие е достатъчно некрасиво, актьорите правят върхови роли.. Гуинет Полтроу прави най-добрата си роля досега – мрачна, твърде сериозна и трудно смилаема, точната дума за героинята й е self-distructive. Кой знае защо със…
-
Разминаване като докосване
В пъти по-добър от римейка The Lake House. Красив. Изящен. Мъничко тъжен. И затова вълнуващ.
