-
„Sex and the City“
Преди време можех да се закълна, че Sex and the City ще е последният филм, който бих гледала на екран. Не съм фен нито на сериала, нито на бонбонено розови girls-stuff, cosmo-style лигни, определено бях решила да го пропусна, но ето, че спонтанните идеи за прекарване на вечерта за пореден път ме усмихнаха приятно. Бях крайно изненадана от себе си, защото предложението излезе от мен, но като отмахнем тоновете позиционирани марки, дизайнерски дрешки, шапки, бижута, купищата обувки в крещящи цветове и огромни дрешници за всичко това, свежият диалог и реалистичните ситуации хем те карат да се хилиш неистово, хем на моменти се виждаш в тези момичета (някои вече на по…
-
„Silk“
Горещ извор сред снежни хълмове. Мъгла, която леко се стели над водата. тъжните и безнадеждни звуци на цигулка. И екзотичните извивки на тялото на една непозната, но желана жена. Така започва пътешествието по пътя на коприната. До другия край на света. И обратно до сърцето. Филмът на Fransois Girard >> Книгата на Алесандро Барико >>
-
Изповеди
Най-после успях да прочета докрай “Изповеди по пантофи”. В разговорите с хората на духа, открих в много от редовете себе си, собствени мисли и преживявания, което е удивително, но и някак приятно успокояващо. Ето местата, които ме впечатлиха и заради които подгънах не едно ъгълче из страниците. Борис Димовски, карикатурист: “Феминизмът е болестно състояние. Жените загубиха, като се натовариха допълнително. А една натоварена жена е уморена жена. А една уморена жена е слаба любовница. Тя трябва да има двойно повече време за себе си от мъжа. и… “Защо няма големи художнички? Аз мога да стоя по цял месец в ателието, стига да има кой да ми подава хлебец под вратата.…
-
Tom Jensen
Това са картини на Tom Jensen. Подействаха ми като голяма чаша фреш от портокал и моркови, та побързах да ги споделя. Том казва, че се е оттеглил от комерсиалната работа, за да се отдаде на творчеството по свой си начин. Което значи рисуване до зори и спане до късно.. :о) Мъничко (и съвсем благородно) му завидях.
-
Колосална доза енергиен заряд
Няма да крия, че взех билети за Lord of the Dance и очаквах самия концерт с огромно въодушевление, което се базираше на изгледаното още преди години видео на великолепното шоу. Да кажа, че на живо беше невиждано грандиозно и умопомрачително преживяване, ще бъде леко отклоняване от истината. Да, имаше моменти, в които ми настръхваше косъма от бясното съчетание на сила, синхрон, енергия и ритъм. Да, почти през цялото време не спрях да тактувам с крак. Да, соловите изпълнения на женския вокал в дълга смарагдова рокля бяха величествени, а от малката златна фея, която пръскаше златен прашец около себе си и разказваше приказки с движенията на крехкото си и невероятно гъвкаво…
