One life. Live it.

Сигурно съм станала привърженик на особен вид екстремности, щом доскоро се задържах по 4-5 години на една работа, а сега, за последните 4 месеца я сменям за втори път. От друга страна, онзи ден видях на една тениска следния надпис: оne life. live it. Толкова ми хареса, че малко остана да я сваля от гърба на човечеца.. Интуицията ми работи безпогрешно (както винаги), защо трябва да губя още месеци, за да се убеждавам в правилността й? Хубавото в случая е именно бързината, с която вземам решенията. Хич не знам накъде ме водят. Ама какво от това? Не мисля да се примирявам с неща, които намирам за безсмислени, а ми отнемат енергия. Тази вечер изпитах такова хубаво усещане само от факта, че напазарувах нова марка пастели и нови картони с грунд, че има шанс скоро да си купя десет качествени статива и имам идея за нова картина. Животът е хубав, когато е простичък, нека бъде така. Обичам, творя и слушам Патрисиа Каас. Упорито се опитвам да поглъщам изключително трудните за четене в градски условия Тринайсет луни на Чарлс Фрейзър и да приемам спокойно филтрирането на приятелите, които отпадат от живота ми, ей така, от само себе си. Предстои ми да бъда made of honour на една друидска сватба, и може би да присъствам на магията на Бебел. Шарено и шеметно. Колкото поискам. Всъщност точно толкова, колкото да съм щастлива.