„Nine“

Да надникнеш в главата на творческия гений, може да се окаже любопитно, очарователно и пленително, но и доста „страховито“ преживяване, особено ако става дума за режисьор, изгубен в хаоса на собствения си живот и търсенето на муза и затиснат от неизменните клишета, съпътстващи твореца (гледала съм всичките ви филми! ранните ви филми бяха страхотни! Обожавам визията ви за религията и сексуалната революция!)…Моля?!
Силата на Nine, създаден по едноименния бродуейски спектакъл, е в драматичното осветление, внушителния актьорски състав (Даниел Дей Луис, София Лорен, Мариойн Котияр, Никол Кидман, Кейт Хъдзън, Пенелопи Круз), в музиката, от която настръхваш и в елегантното, ту черно-бяло като овехтяла снимка, ту цветно и пищно движение из спомените и фантазиите на режисьора, и естествено типично по италиански – в тънката граница между хумора и сериозното. Най-сериозната идея във филма всъщност, (поднесена като зададен от журналист на поредната пресконференция въпрос) е дали един творец създава най-добрите си произведения докато е неизвестен… Защото успехът е измамен и носи бремето на очакванията за непрекъснато надскачане на собственото въображение, пък било то и гениално… А този стремеж спокойно може да те доведе до лудост.