-
„Loving Vincent“
Сътворен от творбите на над сто художника, тази смела и живописна продукция е абсолютно пиршество за сетивата. Усещането е сякаш чудодейно си проникнал в картините на Ван Гог и дишаш с неговите ярки цветове, плътни мазки и пасторални сюжети. Драмата, меланхолията и отчаянието също са прекрасно пресъздадени, а идеята за елемент на разследване смъртта на Винсент, внася свежа нотка в иначе до болка познатите факти от писмата на художника. Сайтът на проекта
-
„The only living Boy in New York“
Каква прелестна и усмихваща история…
-
Филми през октомври
Напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. Ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми: Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. Тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. Като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон. The Defenders – сериалът е свързан с…
-
Поредица за модерно изкуство
Неотдавна открих една документална поредица на Bloomberg за съвременни творци, която ме очарова с обхвата и разнопосочността си. Колкото повече потъвам в света на тези изключителни артисти, толкова повече се убеждавам, че визия и творчество с такъв размах не само разширяват мирогледа, но и провокират толерантност и любопитство към съвременното изкуство във всичките му проявления. А освен впечатляващо, е и неописуемо вдъхновяващо 🙂 Около 60 серии са, всяка серия е близо 25 мин. P.S. След като изгледах 2/3 от сериите, в мен се породиха два извода: – никога не коментирай / отричай/ съди съвременното изкуство, преди да се запознаеш с концепцията, която стои зад него – мечтай мащабно! мечтай отвъд пределите на…
-
Летен филмов микс
Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… „Западен свят“ е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и „човечността“ ни… Но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, „оковани“ от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта… Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша…
