По тягостност, мога да сравня „Еуфория“ с „Меланхолия“ на Ларс фон Трир. Тук уж действието се развива на „най-прекрасното място на света“, но острата цигулка още в началото подсказва за демоните, които трябва да преборят героините на Ева Грийн и Алисия Викандер. Не се подвеждайте по предишните роли на двете мацки – тук нещата са оголени, драматични и на места грозни, но така е, като белиш безмилостно пластовете, за да стигнеш до сърцевината. Тежък за гледане, муден, в едно мъртвешко зелено, но пък какви кадри и какви семпли, но дълбоки теми… Заглавието е препратка към едноименната поема на Gunnar Ekelof. И още един филм, в който героините са сестри, само…

Толкова лесно е да съсипеш една история, особено, когато е сравнително добре известна. Затова се радвам, че тази на „Mary Shelley“ беше разказана убедително и вълнуващо. В началото – истинска поезия, която плавно се превръща в мрачна приказка за страдание, разочарование и загуба. Но това е драмата, която те превръща в създател на чудовища и от която извира истинският гений. Силен женски екип: прекрасна Elle Fanning (постепенно съзряваща в ролите си), докосваща музика от Amelia Warner, режисьор е Haifaa Al-Mansour. След този филм нямам търпение за третия сезон на Genius, който след Айнщайн и Пикасо, ще изследва именно живота на Мери Шели.