-
„(Не) възможният Адолф“
За мен книгите са едно особено напоително удоволствие още от детските години. Затова и почти всеки рожден ден имам ритуал – подарявам си количества книги, които едва успявам да отнеса вкъщи. Напоследък обаче на няколко пъти с разочарование установих, че не изпитвам познатия див книжен ентусиазъм и ми е трудно да избера дори една книга, която да поискам да си купя.Дали това е функция на пресищането с информация, дали филтърът ми става все по-тесен, дали прекомерното изобилие по рафтовете изначално ме отказва, не знам…Но пък знам, че когато се появи нещо наистина отличаващо се, възторгът е абсолютен. „(Не) възможният Адолф“ е първата книга, която чета от Ерик – Еманюел Шмит.…
-
„Becoming Astrid“
Нарочно отделих този филм от февруарския микс. Не само, защото е европейска продукция, но и защото ме развълнува с необикновена сила. Признавам, че не знаех почти нищо за Астрид Линдгрен, въпреки че съм израснала с Пипи и Братята с лъвски сърца, Карлсон, Роня и Емил от Льонеберя. След като изгледах филма, някак получих плътен контекст защо някои неща са такива, каквито са, в любимите детски книжки… Младата Астрид (както е оригиналното заглавие на филма, Unga Astrid) е бликала от енергия, светлина и живот, но е имала „късмета“ да се роди в малко шведско градче, сред тясно скованите от религиозните правила нрави, недопускащи фриволност, спонтанност и равенство. А естествените бунтари като…
-
Февруарски филмов микс
Bohemian Rhapsody – не съм от толкова заклетите фенове на Queen, които сравняват сцена по сцена филма с документалните кадри от концертите и интервютата. Но за мен филмът е изключително добре направен, а ролята на Рами Малек е нечовешки трудна и отлично изпълнена, предвид тежестта на обожанието към Фреди Меркюри. В интервютата покрай пускането на филма излизат интересни факти „от кухнята“, например че първата заснета сцена е Live Aid концерта (!), за работата с movement couch, детайли за гримовете и костюмите. Бих го гледала втори път, затова ще чакам с нетърпение 5-часовата режисьорска версия. абсолютно заслужени Златен глобус и BAFTA. Green Book – брилянтен, наистина брилянтен. и Виго Мортенсен, и…
-
За една изгубена картина
Рядко пиша за злободневности, защото фокусът ми е върху красиви и съзидателни неща, но този път ще споделя опит за колегите (пък и не само). Историята накратко: имах поръчка от международен клиент за оригинална картина с размер 80 х 80 см. За транспорта на картината до Испания се доверих (както и друг път) на Спиди. Те загубиха пратката някъде по пътя. Историята в детайли: картината беше поръчана от мои клиенти от Барселона, започнах работа по нея септември 2018 завърших я в края на 2018, но исках да избегна коледната лудница и реших да я изпратя след НГ на 11.01. дойде локалният куриер на Спиди и я прие: със сертификат за…
-
„Beautiful Boy“
Тежък за гледане, но при всички случаи a must. За пристрастяването като една всепоглъщаща и унищожителна черна дупка, за борбата, която е непосилна, грозна и нечовешка, за срама, гнева и отчаянието, за границите, търпението и безкрайно разтегливата материя, наречена обич..И изобщо, за целия ад на зависимостта…Толкова се радвам, че Стив Карел не застина в клишето на комичните роли, а разгръща таланта си в драмата. А за Тимъти Шаламе какво мога да кажа, освен – толкова е даровито това момче и толкова смислено и зряло звучи по интервютата, че нямам търпение да видя следващите му проекти. По истинската история и книгите на Дейвид и Ник Шеф.
