-
Фокусиране над същественото
След като припознах минимализма като (желан) начин на живот, беше просто въпрос на време да попадна на другата философия от подобен характер – есенциализма. Нейният „идеолог“ и автор на книгата „Essentialism: The Disciplined Pursuit of Less“ Грег Макюън споделя основните й идеи в доста интервюта и с много чувство за хумор, но аз лично си харесах това, което публикувам по-долу, защото ме заинтригува приложението на essentialism-a и в професионалния живот, не само като средство за личностно развитие. Общо взето идеите са следните: елиминиране на несъществените неща фокусиране над същественото (за нас като личности и като компания) дисциплиниран стремеж към „по-малко“, но „по-качествено“ ако нещо не е категорично Да, то е…
-
Свръхчувствителност
Винаги съм смятала, че чувствителността ми не е слабост (въпреки че понякога може да е твърде досадна и усложняваща живота), напротив – възприемала съм я като дар, който ми дава възможност да улавям най-фините трептения на света, и с това – да го усещам и разбирам по-добре и да го интерпретирам красиво в нещата, които създавам. С напредване на годините обаче установявам, че някъде по пътя чувствителността ми (да не се бърка със срамежливост) се е изострила до свръх-сензитивност, която от дар, на моменти се превръща в истинско проклятие… всичко, което останалите хора възприемат като шум, вибрации и обща атмосфера, аз възприемам в пъти по-силно и по-дълбоко. Градските шумове, безкрайните…
-
Поезията на Atticus
Две от изненадите за таз’годишния ми рожден ден се оказаха със забавна противоположност: едната беше Pocketbook (вече официално съм причислена към електронно четящите), а другата – две невероятни книги с поезия, които ме очароваха и като съдържание, и като полиграфия.Ако трябва да опиша стила на Atticus, (който подобно на Банкси, се изявява само с творчеството си, без да разкрива самоличност), то може би „съвременно хайку“ доста би се доближило до усещанията ми, въпреки че не всички са кратки. Що се отнася до самите стихосбирки – ето така си представям, че трябва да изглеждат книгите днес, за да искам да ги притежавам на хартия в тази дигитална ера: пипнати, с внимание…
-
„The Aftermath“
Отдавна чаках добра драма с любовен елемент и така се радвам, че тази не ме разочарова, нито като игра и убедителност, нито като подход и достоверност, нито като край. Нямаше нищо излишно, нищо лигаво, дори клишето на любовния триъгълник беше умело вплетено в необичайните обстоятелства на следвоенната обстановка.Е, не е нужно да казвам, че и слаб да се беше оказал филмът, Александър Скарсгаард е сам по себе си причина да се залепя за екрана, безобразно привлекателен е този шведски полубог, дори, когато говори на немски… Но да не се отплесвам 🙂 „The Aftermath“ е по едноименния роман на Rhidian Brook, издаден и у нас и с прекрасната музика на Martin…
-
Мари Самуелсен
Музиката, на която понякога рисувам с огромно удоволствие:
