-
„Камъкът на времето“, Петя Георгиева
Винаги съм щастлива, когато прекрасни проекти като този, виждат бял свят. Имах удоволствието да съм сред малцината, които се докоснахме до „Камъкът на времето“, докато още беше в процес на създаване, и като истинско дете на 80-тте, нямаше как приключенията на Кремена, Митко, Ралица и Васил да не ме докоснат и развълнуват. Петя е една от най-четящите човечки, които познавам. Често в представата ми изниква как пребивава с дни в огромна древна библиотека като от фентъзи филм, заобиколена от ръкописи и безброй книги, които поглъща ненаситно :))) В живота всъщност еквивалентът на това книжно място е нейното Писалище-скривалище, където споделя със света творчески късчета от душа и сърце. Първият й…
-
Даровете на лятото
Животът, казват, е това, което си направиш. Тази година, след дълъг период на центрофугиране, най-после имам усещането, че избирам това, което е най-добро за мен, с любов към себе си, с пълното съзнание, че моите избори и подход към работата и живота като цяло, макар желани от много хора, не са особено популярни, освен може би в средите на дигиталните номади и тук-там на смелите самонаети като мен. Да, това лято съм повече номад, отколкото когато и да било досега. За мен откъсването от абсолютната идентификация с работата дава свобода, която е път към обогатяване, зареждане, разширяване на хоризонтите, виждане на свят, придобиване на друга перспектива към мен самата. …Гледам…
-
„Алексис Зорбас“, Никос Казандзакис
Докато пребивавам на село през юли и август и рисувам няколко картини с пейзажи от морската серия, захващам да чета отново “Алексис Зорбас” на Никос Казандзакис. Книгата имам от далечната ’97 г. и е една от малкото, които съм запазила на хартия (бидейки минималист с четец и дигитални книги :)). Вече съм сигурна, че някои текстове трябва да се четат в по-зряла възраст, когато човек мъничко е поживял, за да усети в дълбочина, да се наслади на историята издълбоко, да съумее да почувства тъгата, неизбежността на смъртта, но и да се посмее на лудориите и безкрайните истории на Зорба, който е като една Шехерезада от мъжки род, по-голям от самия…
-
Фрагменти от Испания – El Escorial
Докато през юни пребиваваме за близо месец в Мадрид, решаваме да посетим Real Monasterio de San Lorenzo de El Escorial. Величественият комплекс се намира на час с влак от гара Аточа и е чудесна дестинация за еднодневно пътешествие. И малко практическа информация. Нашето посещение беше в съботен ден през юни, като взехме влака от Аточа към 11ч, за да пристигнем за обяд. Хапнахме в едно от местните ресторантчета и заредени с нови сили, отделихме целия следобед в разглеждането на Ескориал. Още информация за комплекса: https://www.patrimonionacional.es/en/visita/royal-site-san-lorenzo-de-el-escorialКупихме нашите билети тук: https://tickets.patrimonionacional.es/es/tickets/san-lorenzo-del-escorial Ето и видеото ни от този ден на канала ни в Youtube Wanderlust Cookies – за да не пропускате, абонирайте се…
-
Хоакин Сороя – Повелителят на светлината
Днес ви представям един изключителен испански художник, чието творчество за първи път видях на живо преди няколко години в родното му място – Валенсия. Всъщност една от основните причини да избера Мадрид за нашия номадски месец, бе желанието ми да посетя Museo Sorolla в испанската столица. Затова в един горещ юнски ден се отправяме към прекрасната къща с градина и с огромно удоволствие се потапяме в неговия свят, в търсене на вдъхновение, зареждане и обогатяване. Кой е Хоакин Сороя (Joaquin Sorolla) Роден през 1863 година във Валенсия, Хоакин Сороя губи родителите си още като дете и заедно със сестра му са отгледани от леля си и чичо си. Първите му…
