Колко е хубаво. Думите са излишни. Усмивка. И вълшебството е реално. Nuovo Cinema Paradiso

Най-сладко е да гледаш подобен филм, без да знаеш нищо предварително. Сядам пред ноутбука с единствената мисъл, че понеже е на Вендерс, ми предстои да се потопя във високо-интелектуално предизвикателство, с неоспоримо академична стойност. Дотук с чувството за хумор. Черно-бялата визия и мудният, мъдър глас на разказвача, които ме обгръщат още в началото, стапят предубедената ми усмивка за секунди… als das kind ein kind war…* Поглъщам притихнала с усещането, че съм гледала това, някога, под някаква форма. С напредването на филма осъзнавам, че е послужил за идея на Град на Ангели, който happens to be един от най-нежните и неуловими филми, които са докосвали сърцето ми… Улавям се на моменти, че…